Овидий
Метаморфози (74)

Тезей

Вече пристигна Тезей, неизвестен за своя родител,

след като бе усмирил с храбростта си двуморския Истъм.

Да го погуби, Медея отрова, самакитка готви,

някога брана от нея из скитски крайбрежни предели.

Казват, ядът произлязъл от зъби на псето, което

злата Ехидна роди. — Пещера там открива зловещ зев

с върла пътека. По нея повлече тиринтският херос

Цербера, ако и той да се дърпа, очи да извърта

пред яркостта на деня и лъчистото слънце, в железни

тежки вериги, а песът, възбуден от неудържим бяс,

в същото време нададе от трите гърла лай в простора

и с белезникави слюнки опръска зелените ниви.

Вярват, че те се втвърдили и пуснали корен в земята —

дива и плодна, добили така вредоносната сила,

и че расте върху твърда скала издръжлив треволякът,

„скален злак“ всеки селяк го зове. От жена си подведен,

като на враг, на сина си бащата Егей го поднася.

Неподозиращ, протяга ръка към стакана Тезей, но

татко му зърна случайно по слоновокостната ножня

своя знак родов и дръпва в мига от устата му злото.

С време избягна Медея смъртта си чрез облак вълшебски.

Ала бащата, макар че се радва на своя спасен син,

в ужас изпада, задето е можел без малко да стори

страшно злотворство. Наклажда огньовете върху олтари

с дарите за боговете — секири секат вратовете

на угоени волове с рогове, обвити в повезки.

Никой друг ден — тъй разказват — не греел е толкова ярко

за ерехтейското племе. На пиршества идат бащите,

иде и по-прост народ, гласове се издигат за химни —

виното, то вдъхновява: „На тебе, велики Тезее,

цял Маратон се дивеше за критския бик и кръвта му.

Дето оре Кромиона селякът без страх от глигана,

ти си заслужил. Видяха полетата на Епидавър

как на земята поваляш сина на Вулкан с боздугана,

а кефисийският бряг — как Прокруст издевателят пада,

и Елевсин, на Церера свещен — гибелта на Керкион.

Падна и Синис, за зло употребял огромната сила —

стволи огъваше той и навеждаше от върховете

борите чак до земята, далеч да отхвърлят телата.

Вече бе пътят открит към лелегската твърд Алкатоя,

щом той и Скирон надви. На разсетите кости злодейски

прием отказа земята, вълните отказаха прием.

Дълго подхвърляни — казват, — накрая в подмол ги

втвърдило

времето и на подмола останало името Скирон.

Ако речем да претеглим делата ти с твоите години,

ще надделеят делата. За тебе, герое, се молим

всичките вкупом. На теб посвещаваме Бакхови дари.“

Еква палатът на царя от благоговейни молитви

И от народни възторзи, в града не остава кът тъжен.