Овидий
Метаморфози (164)

Херсилия

Сякаш е мъртъв, жена му жалей, но царица Юнона

дава повеля Ирида по вития път да се спусне

долу при нея и тъй на вдовицата тя да поръча:

„О, най-достойна матроно, най-знатен на Лациум накит

и на сабинското племе, която по-рано заслужи

и заслужаваш сега да се казваш жена на Квирина,

спри утешена плача. Ако искаш да видиш съпруга,

с мене дойди до леса въз зеления хълм на Квирина —

храма на римския цар той със зеленината засеня.“

Слиза Ирида покорна тозчас през дъгата си пъстра

да възвести на Херсилия що повелява Юнона.

Тя пък с лице срамежливо, с очи към земята, отвръща:

„Хайде, богиньо (коя си, не мога да кажа, но явно

ти си богиня), води ме, води ме — отвърна, — яви ми

ти на съпруга лика! Ако само дадеше съдбата

да го погледна веднъж, ще получа, признавам, небето!“

И начаса с Тавмантида, девицата, двете възкачват

хълма на Ромул. Ей плъзна се, падна звезда от небето

върху земята, възпламна от нейния блясък косата

на Херсилия и със звездата тя литна в ефира.

Там основалият Рим я приема с позната прегръдка

и ведно с нейното тяло предишното име променя.

Хора зове се с Квирин съчетаната, вече богиня.