Овидий
Метаморфози (97)

Нес

Все пак една бе бедата — да бъде лишен от украса,

иначе нищо му няма. Той може да крие щетата

с върбови клонки над чело или със венци от тръстика.

Тебе, див Несе, страстта ти по същата тази девойка

вече погуби. В гърба те прониза крилата стрелата.

Тръгнал със своята млада невеста към бащина стряха

Херкулес беше достигнал Евен и вълните му бързи.

По-пълноводен и бурен бе станал, от зимни порои

с чести въртопи потокът бе всичките бродове свлякъл.

Няма за себе си страх, за жена си се грижи героят.

А здравенякът Нес иде, той плитковините познава,

и му предлага: „За тази, Алкиде, е грижата моя

за през потока, а ти го преплувай със собствени сили.“

И поверява на Нес аониецът Калидонида.

Тя пребледнява, трепери от страх пред реката и Неса.

Скоро, кога му натегна колчанът и лъвската кожа

(бе през реката прехвърлил извития лък с боздугана),

рече героят: „Нагазил веднъж, ще надвия реката!“

И се не бави, не търси къде е водата най-тиха,

и се отказва, не иска да плува по кротки талази.

Но щом достигна брега и подигна лъка си прехвърлен,

чу той зова на жена си и викна на Нес, осмелил се

собствеността му да граби: „Къде те повежда, безумни,

празната вяра в краката? На тебе говоря, ей, Несе

двойнотелесен! Но чуй: не посягай на собствеността ми!

Ако боязън от мен те не спира, дано те предпази

от забранената страст колелото ми бащино вечно.

Но ти не ще ми убегнеш, макар че те носят копита.

С удар, не с крак ще те стигна.“ И сетните думи последва

действие: прати стрела, тя в бега му прониза гърба му

и закривено, изскочи желязото откъм гърдите.

Беше изтръгнато то, но от двата отвора избликват

черните кърви със смеси от слуз на лернейска отрова.

Нес я поема и: „Няма аз неотмъстен да загина“ —

казва и своята дреха, попила горещите кърви,

на похитената дава уж дар за любовна магия.