Овидий
Метаморфози (42)

Исменидите

Дружки сидонки, които я следваха, колкото могат,

върху ръба на скалата видяха последните стъпки.

Сигурни в нейната смърт, те заудряха с длани гръдта си

в жал за кадмейския дом и раздраха коси и одежди.

Хулят богинята те — към държанката премного строга,

несправедлива била. Не понася Юнона обиди:

„Паметник най-голям — тя се закани — на жестокостта ми

вие самите ще сте.“ И последва заканата дело.

Дружката най-вярна виква: „Царицата аз ще последвам

в морската бездна!“ Но както се канеше тя да се хвърли,

тъй неподвижна остана, вкована в скалата увисна.

Докато друга опитва от жал да бичува гръдта си

по обичая, усеща как нейните плещи се смръзват.

Ето онази случайно простира ръце към морето —

стават ръцете скала и към същата шир се протягат.

Тъкмо пък тази започва коси от глава да си скубе,

вижте, в мига се втвърдяват в косите й нейните пръсти.

В който жест бива застигана всяка, тя в него застива.

Друга част стават на птици, те още и днес, исмениди,

сягат с върха на крилете все същата водна повърхност.