Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Metamorphoses, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
essop (2011)
Редакция
maskara (2012)

Издание:

Публий Овидий Назон. Метаморфози

 

Съставил бележките: Георги Батаклиев

Редактор: Радко Радков

Редактор на издателството: Марко Ганчев

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Васил Йончев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Йорданка Киркова, Лиляна Маляков

 

ИК „Народна култура“, София, 1974

История

  1. — Добавяне

Периклимен

Този двубой на лапити и на полухора кентаври

беше разказал героят пилиец. Но мъка изпита,

че е подминат Алкид, затова Тлеполем заговори:

„Чудно е, старче, защо ти делата на Херкулес тулиш,

често наистина беше разказвал пред мене баща ми,

че е надмогнал той сам съществата, от облак родени.“

Нестор печален отвърна: „Защо ме заставяш да спомням

минали вече злини, да разравям забравена горест?

Да ти признавам раздора и ненавистта ни с баща ти?

О, богове! Той извърши дела немислими, изпълни

с подвизи целия свят — ако можех, аз бих го отрекъл!

Но не възнасяме ний Деифоб, нито Полидаманта,

ни дори Хектор самия — та кой превъзнася врага си?

Някога твоят родител порути стените месенски

и разруши градове невиновни — Елида и Пилос,

родните мои пенати на сеч и на огън подложи.

Няма сега да разказвам за другите негови жертви —

бяхме дванадесет сина Нелееви — младост прекрасна,

Херкулес всички дванайсет без мене с мощта си натръшка.

Че той можа да надвие на другите, то се разбира.

Необичаен е краят на Периклимен, на когото

даде Нептун, на кръвта на Нелидите родоначалник,

да възприема по воля и да изоставя нов образ.

След като се преобръща напразно във всякакви форми,

в птицата той се превърна, която с извитите нокти

мълнии носи, любимка на властника на боговете:

с орлова сила воюва, с крилата, с превития клюн и

с кукести нокти издира лицето на своя противник.

Ала тиринтепът опва към него лъка безпогрешен

и както бе се възел нависоко сред облак орелът,

случва го тъкмо където страната в крило преминава.

Раната тежка не бе, но разкъсани, жилите вече

изнемощяха, не могат да хранят мощта на летежа.

Наземи пада, не може с безсилни криле да загребва

въздух, стрелата, където тя леко засегна крилото,

от тежината оттам се забива в раненото тяло,

горе страната пробива, избива през шията вляво.

Още ли вярваш, че мога да славя делата на твоя

Херкулес, о най-прекрасен водачо на флота на Родос?

Ще премълча по-нататък, в отплата за братската участ,

другите славни геройства. Но с тебе си дружбата пазя.“

След като всичко разказа с уста сладкодумна Нелидът

и след речта на старика се пак насладиха на Бакха,

станаха те от възглавки за сън през нощта, що остава.