Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Metamorphoses, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
essop (2011)
Редакция
maskara (2012)

Издание:

Публий Овидий Назон. Метаморфози

 

Съставил бележките: Георги Батаклиев

Редактор: Радко Радков

Редактор на издателството: Марко Ганчев

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Васил Йончев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Йорданка Киркова, Лиляна Маляков

 

ИК „Народна култура“, София, 1974

История

  1. — Добавяне

Каталог на метаморфози

Ако не бе излетяла с крилатия впряг на змиите,

надали щеше от мъст да избегне. Побягна високо

първо над Пелион сенчест, над обителта филирейска,

после над Отрие, прочут със съдбата на стария Керамб —

дигнал се върху крила, подпомогнат от нимфи, когато

бе потопило морето навсякъде тежката почва,

тъй оцелял, пощаден от талазите девкалионски.

Пътем отляво остави града еолийски Питана

и вкаменения образ на дракона, тяло източил,

после гората на Ида, където скри Либер юнеца,

който открадна синът му под мнимия вид на елена,

дето под скъдния пясък почива бащата на Корит,

после полята, който изплаши с внезапен лай Мера,

после града Еврипилов, където невестите коски

бяха рогати, когато отрядът на Херкулес тръгна,

Родос, на Феб посветен, и народа Ялизов телхини,

чиито лоши очи покваряваха всичко видяно —

Юпитер, ненавидял ги, ги хвърли в морето на брат си.

И над картейската крепост в прадревната Кея премина —

по-късно там Алкидам ще се чуди как може да литне

плаха една гълъбица от тялото на дъщеря му.

После видя бреговете на Хирия, Темпа на Кикън,

с лебеда вече, явил се внезапно, прочута: там Филий,

да угоди на момче, му дари усмирения лъв и

хищните птици, но бик укротен след това то поиска.

Също бик той укроти, но от гняв, че го то пренебрегва,

вече не му го дари и последния дар му отказа.

Рече му сопнато Кикън: „Ще жалиш!“ И хвърли се в бездна

от канара отвисоко. Помислиха всички, че пада,

но като лебед със снежни криле то във въздуха висва.

Хирия — че е синът й спасен, тя не знае — се стапя

в сълзи, на езеро става, запазило нейното име.

Ей наближава и Плеврон, където офийката Комба

с трепетен полет побягна, преследвана от синовете,

после Медея съглежда летойския край Калаврея,

нявга видяла как стават на птици и цар, и царица.

Вдясно стан дига Килена, където по-късно Менефрон

с майка си щеше да легне по нрава на диво животно.

Вижда Кефис отдалеч, той оплаква съдбата на внука,

който бе от Аполон на подпухнал тюлен преобърнат,

и на Евмела дома, той тъжи за сина си в ефира.

Най-после стигна на змийски криле до пиренска Ефира,

де от дъждовните гъби по стари предания расли

някога в най-древно време телата на смъртни човеци.

Но щом колхидският яд обгоря новобрачната Главка,

двете морета видяха горящата крепост на царя,

меча безчестен Медея окъпа в кръвта на децата

и след ужасната мъст се спаси от ръката на Язон.

Носена тя от титанския впряг на змиите, навлиза

във крепостта на Палада, видяла в задружно летене

с теб, добродетелна Фена, теб, стар Перифанте, видяла

как на криле се понася и внучката на Полипемон.

Там я приема Егей. Той в едно заслужаваше укор:

не само гостенка тя е, той с нея се в брак съчетава.