Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Metamorphoses, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
essop (2011)
Редакция
maskara (2012)

Издание:

Публий Овидий Назон. Метаморфози

 

Съставил бележките: Георги Батаклиев

Редактор: Радко Радков

Редактор на издателството: Марко Ганчев

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Васил Йончев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Йорданка Киркова, Лиляна Маляков

 

ИК „Народна култура“, София, 1974

История

  1. — Добавяне

Ескулап

О божества, на певци помагачки, кажете днес, музи —

знаете вие, защото не мами ви древност дълбока, —

как към свещените тайнства на Ромулов Рим бе прибавил

островът, мит от вълните на Тибрис, сина Коронидин.

Въздухът в Лациум беше отравян от грозната чума,

крееха бледи телата от гнъсната, смъртната болест.

От погребения морни, щом смъртните виждат, че няма

полза от кой да е опит, ни полза от лек и изкуство,

търсят небесната помощ — оракула на Аполона,

който е в Делфи уседнал, в самата среда на земята,

той да даде на бедата отпор със спасително слово,

молят се да прекрати на великия град теготата.

Мястото, лавърът, тулът в ръцете на бога изтръпват

всички в един и същ миг и от най-съкровеното място

глас, из триногата идещ, разтърсва сърцата тревожни:

„Туй, що ти, римлянин, търсиш оттука, от по-близко

място

би го намерил, търси го от по-близко място. Скръбта ви

не Аполон ще смекчи, но издънката на Аполона.

При благосклонна поличба пред нашия син се явете.“

Умен, сенатът приема повелята на божеството

и разузнали къде обитава потомъкът Фебов,

пращат на кораб легати до пристана на Епидавър.

Щом като с вития кораб легатите стигнаха в него,

влязоха вътре в съвета на грайските знатни с молбата

да им дадат божеството, което веднъж край да сложи

на авзонийския мор. Тъй съдбата била прорицала.

Но се двоят гласовете. Една част не смятат, че трябва

да се откаже подкрепа, доде мнозинството предлага

да задържат помагача и бога си да не отстъпват.

И докато се двоят, светлината изчезна пред здрача

и над кръга на земята се спуснаха нощните сенки.

Ето в съня от леглото съгледа ти, римски герое,

бога лечител, какъвто си в храма стои обичайно.

Лява ръка той държеше опряна на полска тояга,

докато с дясна ръка си приглажда брадата порасла,

и приветливо такива слова от сърце изговаря:

„Страх не бери! Ей сега си променям вида и пристигам,

гледай змията, която се вие по тази тояга,

и запомни я добре, за да можеш да я разпознаеш!

Аз ще се в нея превърна, но по-голям тъй ще изглеждам —

колкото трябва, когато небесни тела се превръщат.“

Тозчас изчезва с гласа си и богът, с гласа му и с бога

чезне сънят, след съня светлината хранителка следва.

Беше Аврора отново прогонила звездни лампади.

Знатните как да постъпят не знаят и в храма разкошен

на божеството отиват с молба да им някак посочи

с божески знаци къде би желало да има обител.

Без да изчака речта им, вестява чрез съсъци богът,

в змийския образ превърнат и златния гребен изправил,

че приближава, разтърсва той статуя, жертвеник, двери,

както и пода от мрамор и горе фронтона от злато,

после в средата на храма застава възправен високо

до над гърдите и мята наоколо огнени взори.

Тръпне тълпата от уплах. Веднага позна божеството

жрецът, обвързал със снежна повезка косите свещени:

„Ето го бога, ей бога! Език и сърца овладейте

пред близостта му! — той викна. — Добре ни дошъл,

ненагледни,

о, закрили ни народа, отдаващ на култа ти почит.“

Който присъствува там, се прекланя пред бога и всички

двойния призив на жреца повтарят, и тънат в молитви

благоговейно със слово и мисъл Енееви внуци.

Кимна им богът и даде залога: разтресе той гребен

И неведнъж си езика проточи и с него изсъска.

По стъпалата блестящи пролазва, обратно главата

свръща, при хода поглежда назад към олтара античен

и със светинята стара, със свидния дом се прощава.

После по пода, посипан с цветя, пропълзява огромен

и през самата среда на града кривини заобръща,

после поема направо към пристана и вълнолома.

Там се запря и — видяха — отпрати с приятелски поглед

своята свита — тълпата от почетни съпровождани,

и в авзонийския съд труп намести — товара божествен

сети съдът и се слегна поради тежината на бога.

Радост изпълва рода на Еней. На брега бик заколват

и украсили с венци ветрохода, отпускат въжата.

Корабът плъзва пред бриза. А богът се вири високо

и въз кърмата извита отгоре той шия полага,

гледа водите, лазура и с тихи зефири достига

пряко Йонийско море до Италия в шестия изгрев

на Палантида, минава Ланиниум, който се слави

с храм на богинята, свръща покрай брегове сцилацийски,

после Япигия той изоставя, с гребла отминава

вляво скалите амфризки, целенските урви отдясно,

покрай Рометиум плава, минава Нариция, Кавлон,

протока преодолява, стеснен от Пелора сикулски,

царството на Хипотад подминава, темезките руди

и към Левкозия свива, към розите в топлия Пестум,

Капрен после обхожда, след нея следи нос Минерва

и сурентинските хълми, където виреят лозите,

Стабие и Херкулан, Партенопа, която се грижи

само за мир, и свещения храм на кумейска Сибила,

право държи към Литерн, пребогатия с мастикс и с топли

извори, и към Волтурн с изобилния пясък в потока,

към Синуеса, със снежни гугутки прочута, съглежда

болна Минтурна и гроба на дойка, от питомец дигнат,

на Антифата дома и Трахант, от блатата опасан,

още земята на Кирка, на Анциум брежните храсти.

Щом тук насочиха съд платноходен моряците — вихър

бе се в морето извил, — криволиците богът изгъва

и на големи дъги, и на извиви чести долазва

той върху жълтия пясък до храма на своя родител.

След като стихва морето, напуска олтарите богът

от Епидавър, гостувал на своя божествен родител,

и по крайбрежния пясък бразди със звънтящите люспи,

после пролазва в кърмата на чълна, главата полага

пак на високия борд и накрая достига до Каструм

и до Лавиниум — свят град до речното гърло на Тибър.

Тука се стича народът — бащите и майките вкупом,

също и тази, о Весто троянска, която ти пази

вечния огън, и бога приветствуват с радостен възглас.

Там, дето бързият кораб бразди по насрещни талази,

върху олтари, от двете страни на брега наредени,

праскат и пълнят ефира с дим благоуханен тамяни,

окървавени ножове се сгряват от кланите жертви.

Щом като стигна до Рим, до главата световна, издига

змеят снагата отвесно, до горната мачта извива

врат и оглежда на кръг, да открие удобна обител.

На две дели се реката с водите си заобиколни.

Казва се мястото „Остров“. Проточват се равни ръкави

вляво и вдясно напред и заграждат земята в средата.

Тук от латинския кораб змията на Феб се насочва

и получава отново небесния образ, да сложи

край на бедата, и става настолния град избавител.