Овидий
Метаморфози (107)

Скръбта на Орфей

Беше Орфей вцепенен от повторната смърт на жена си,

както виделият в уплах на Кучето трите му шии —

средната само в синджир: изоставен от ужаса беше,

щом промени същността си — щом стана му тялото камък,

или пък както Олен — той пое на жена си вината,

за да изглежда престъпен, и както злочеста Летея,

на хубостта доверена — сърцето, отдадено нявга,

каменно днес съхраняват недрата на влажната Ида.

Молеше той заридал да преплава обратно реката,

но го лодкарят възпря. Неотлъчно дни седем запуснат

все пак седя на брега, пренебрегнал дара на Церера.

Мъка и болка душевна и сълзи му бяха храната.

После, жестоко проклел безсърдечните сили на Ереб,

скри се в Родопската вис и във Хемус, що брули Горнякът.

Трети път вече Титанът завърши година, която

водните Риби затварят. Орфей продължи да отхвърля

женската обич — било, че от нея бе страдал дълбоко

или че беше се врекъл. Но много жени се стремяха

да се сближат с песнопоя, отблъснати, страдаха много.

Той племената тракийски научи към млади момчета

да отнесат любовта си и в най-ранна младост да вкусват

от краткотрайната пролет и първия цвят да откъсват.