Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Metamorphoses, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
essop (2011)
Редакция
maskara (2012)

Издание:

Публий Овидий Назон. Метаморфози

 

Съставил бележките: Георги Батаклиев

Редактор: Радко Радков

Редактор на издателството: Марко Ганчев

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Васил Йончев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Йорданка Киркова, Лиляна Маляков

 

ИК „Народна култура“, София, 1974

История

  1. — Добавяне

Зъбите на дракона

И докато победения враг победителят гледа,

изневиделица глас се дочу (откъде, не разбра се,

но се дочу): „Агеноров потомко, защо се заглеждаш

в дракона унищожен? Като дракон и тебе ще гледат.“

Той затрепери, загуби за дълго цвета и ума си

и му настръхна косата от ледено студния ужас.

Ей пред героя Палада, закрилница негова, иде.

Слязла от въздуха тя, заповядва му да закопава

змейските зъби в земята за прираст на бъдното племе.

Кадъм набляга с ръка върху плуга, отваря бразда и

зъбите — посев човешки — послушно наръсва в земята.

Буците почнаха — кой би повярвал това? — да се движат,

изпод браздите растат върховете на копия първо,

шлемове после, поникват глави с пъстроцветни развени

гриви, след туй рамене и гърди, и ръце под доспехи,

Новият посев мъже щитоносци така избуява,

както кога го се тегли завеса на празнична сцена,

дигат се всички картини, подават се първо лицата,

другото лека-полека, при тяга нагоре спокойна

всичко накрая се вижда, и в долния край са краката.

Тъкмо към новия враг да насочи оръжие Кадъм,

някой от тези, които създаде земята, извика:

„Хей, остави и недей се намесва в домашните разпри.“ —

и умъртвява един от земеродените братя

с меча си остър, но пада от копие сам той улучен.

Който живота му взе, на по-дълъг живот се не радва

и туй дихание, дето пое преди малко, издъхва.

Цялата гмеж по един и същ пример беснее, без милост

братята в собствен двубой се погубват от взаимни рани

и младежта, отредена да има живот мимолетен,

бъхти трепереща гръд върху окървавената майка.

Воини пет оцеляха. Единият беше Ехион.

Той по съвет Тритонидин оръжие наземи хвърли,

мирен залог пожела си от своите братя и даде.

Тези герои за помощ съзва пришълецът сидонски,

щом застрои крепостта, вдъхновен от оракула Фебов.