Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Metamorphoses, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
essop (2011)
Редакция
maskara (2012)

Издание:

Публий Овидий Назон. Метаморфози

 

Съставил бележките: Георги Батаклиев

Редактор: Радко Радков

Редактор на издателството: Марко Ганчев

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Васил Йончев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Йорданка Киркова, Лиляна Маляков

 

ИК „Народна култура“, София, 1974

История

  1. — Добавяне

Хекуба

Плава оттам Одисей към родината на Хипсипила

и на прославен Тоант, къмто острова, опозорил се

с древните отцеубийства, да вземе стрелите тиринтски.

Щом ги на граите той с притежателя техен довози,

най-после сетна ръка на ужасната бран се положи.

Пада и Троя с Приам. А горката жена на Приама

вече накрая загуби човешкия образ и почна

с лаеве нови да плаши чуждински простори, където

през теснини удължен Хелеспонтът водите въвежда.

Троя гореше и още не гаснеше нейният огън.

С малко кръвчица олтара на Юпитер беше опръскал

старият вече Приам, а жрицата на Феб към небето

дигна ръце безуспешно — врагът за коси я повлече.

Докато могат, обгръщат в горящите местни светини

знатните майки дардански ваяния на боговете,

но за завиден трофей тях отвличат надвилите граи.

Хвърлят те Астианакс от високата кула, отдето

гледаше често, насочван от своята майка, баща си —

как се сражава за него, как брани твърдта на дедите.

Вече Борей ги подканва за път, от попътния вятър

пляскат платната, подканва морякът да ползува бриза.

„Троя, прощавай, влекат ни!“ — троадите викат, целуват

родния бряг и напускат димящата своя родина.

В кораба — жалостна гледка! — последна се качва Хекуба,

беше намерена тя сред гробовете на челядта й.

И дулихийски ръце я привдигнаха, както прегръща

гроб и обсипва с целувки останки. От Хектора сгреба

пепел и в пазвата скъта, със себе си тя я понесе,

а върху гроба на Хектор бял кичур от лоба си сложи,

скъдната жертва прощална — и кичур, и майчини сълзи.

Ей срещу Фригия — дето бе Троя — се област простира,

на бистонийците краят. Разкошен палат е издигнал

там Полиместор, където те тайно баща ти изпрати,

о Полидоре, и там от фригийската бран те изтегли.

Умно решение! Но да не беше придал и богатства,

за престъпление подтик, за алчен дух възпламенител!

И щом пропадна съдбата фригийска, тракийският властник

меча изтегли нечестен и вби в поверения момък

и като че наведнъж и вината с трупа ще изчезне,

хвърли в морето от стръмна скала бездиханното тяло.