Овидий
Метаморфози (3)

Борбата на титаните

По-защитен от земята не беше високият въздух.

Хвърлили — казват — око на небесното царство гиганти,

те до самите звезди накамарили мощни масиви.

Но запокити тогава гърма всемогъщият татко,

сцепи веднага Олимп и от Оса катурна Пелион.

Легнаха под тежестта им зарити ужасни телата

и — тъй мълвят — от синовната кръв изобилно земята

беше обляна, но пак оживи тя горещите кърви.

Спомен от нейния род и за бъдните дни да остане,

облик човешки им вложи. Но тази издънка след време

пак боговете осмя, поламтя за страхотни убийства,

необуздана по нрав, че от кръв произхожда, личеше.