Овидий
Метаморфози (137)

Смъртта на Аякс

Който бе преодолявал и Хектор, и огън, и меч, и

Юпитер толкова пъти, гнева си не преодолява.

Непобедим, победи го обидата. Грабна си меча:

„Сигур е мой той, нима Одисей ще поиска и него? —

вдигна вик. — Ще го обърна към мене, с фригийска кръв

често

плискан, ще бъде оплискан с кръвта и на своя носител,

за да не може над Аякс да вземе връх друг, освен Аякс.“

Рече и право в гръдта, неусещала иначе рана,

на уязвимото място забоде желязото смъртно.

Нямаше сили ръката забития меч да изтръгне,

но го изтласка кръвта му. Земята, от кръв зачервена,

пурпурно цвете роди, избуяло из злачната почва,

дето преди избуя от кръвта на момчето на Ойбал.

Врязва се върху листата знак, общ за мъжа и момчето,

името той при мъжа, при момчето той стона показва.