Овидий
Метаморфози (75)

Минос

Ала дори и когато посрещна честито сина си,

пълна не бе радостта на Егей (ах, наистина няма

чиста наслада, все нещо при радост гнети мисълта ни!).

Минос подготвя война. Той, с пълчища и кораби мощен,

черпеше най-много сила от своята бащинска воля

да отмъсти за смъртта на сина Андрогей с бран правдива!

Но най-напред за войната потърсва приятелски сили.

Плава с крилатия флот по морето, в което се смята

властник. Присъединява Анафа и Астипалея

(Астипалея с война, с обещания царство Анафа),

и низината Микон, на Кимол белоглинната почва,

Сир с нацъфтелия дъхав тамян и Сериф с равнините,

Парос, богатия с мрамор, и острова, който предаде

Арна, безчестна ситонка. Получи тя, алчната, злато,

но се превърна на птица, която по злато залита.

Гарга е, черна в краката е тя, с оперение черно.

Но Олиар и Гиар, и Дидимите, Тенос и Андрос,

и Пепарет, благодатен с маслината светла, не дават

помощ за критската флота. И Минос поема наляво,

към Енонийския край, към господството на Еакиди.

Островът прадревността е зовала Енопия нявга,

но го нарече Еак според своята майка Егина.

Тича тълпата да види героя с голямата слава.

Втурва се и Теламон Еакид, и Пелей, на години

от Теламона по-малък, и Фок, най-последен потомък,

даже излиза Еак, в теготата си старческа бавен,

крета едва той и пита какво е тук Минос довело.

И незабравил скръбта за сина си, въздъхва дълбоко

и господарят на сто племена му така отговори:

„Искам от теб да помогнеш за бран справедлива, която

ще поведа за сина си. Утеха за гроба му търся.“

Рече му Азопиад: „Невъзможното искаш. Градът ми

няма да стори това. Не е никой друг свързан тъй крепко

със кекропийците, както страната ни. В тесен съюз сме.“

Мрачен оттегля се той: „Ще ти скъпо излезе съюзът!“ —

казва, но смята с войната да плаши, че по е разумно,

вместо да води войната, да губи мощта си отрано.

Още ликтейската флота се виждаше в далечината

от енопийската крепост, когато, платната отпуснал,

кораб атически иде и влиза в съюзния пристан,

беше понесъл Цефал и поръки от свойта родина.

Дълго не виждали бяха Цефал на Еак синовете,

но го познават веднага, подават десници за поздрав

и го завеждат в дома на баща си. Героят прославен,

който запазваше още следите от прежната хубост,

влиза в покоите с клонче от родна маслина в ръката.

По-стар самият, от дясно и ляво със себе си води

двамата по-млади Клитос и Бутес, Палантови рожби.

Щом размениха словата, привични за първата среща,

вече Цефал изпълнява поръката на Кекропида:

моли за помощ, припомня съюза, дълга на бащите,

предупреждава — опасност надвисва над цяла Ахея.

Красноречиво изложи поръката той и отвърна

царят, облегнат с левица на светлата жезлова дръжка:

„За помощта не молете, сами я вземете, атинци,

смятайте сигурно ваши тук всичките сили, които

нашият край притежава, и всичко под мое господство…

Бойна мощ имам аз доста. Остава ми и за защита.

С времето, от боговете щастливо, не се извинявам.“

„Тъй да е — казва Цефал. — Дано все се разраства градът ти,

както се хвалиш. Току-що пристигнал, се радвах, когато

беше дошла да ме срещне младеж тъй прекрасна, на възраст

тъй еднородна. Но търся напразно мнозина, които

нявга, когато за пръв път гостувах, видях из града ви.“