Овидий
Метаморфози (30)

Тирезий

Докато става това на земята по воля съдбовна

и под защита бе Бакх двуроденият в своята люлка,

Юпитер, развеселен от нектара — разказват, —

отхвърлил

тежките грижи, решил на Юнона, свободна тогава,

лека шега да подметне: „У вас при любовна наслада —

рекъл й — по е голяма сластта от сластта на мъжете.“

Но тя отрича, и те до мъдреца Тирезий решават

спора си да отнесат, че познавал и двете Венери —

някога сам той с тояга ранил из гората зелена

двете тела на огромни змии съчетани. И — чудо! —

в миг се превърнал от мъж на жена за през есени седем.

Същите тях забелязал на осмата пак и извикал:

„Щом като удар по вас предизвиква такова вълшебство —

в другата крайност родът на виновника да се променя,

ето ви още един!“ Щом ударил змиите познати,

прежния род и рождения вид си наново получил.

След като този арбитър на спора, подет шеговито,

дава на Юпитер право, Сатурния — както разказват —

по-тежко бе огорчена, отколкото бе справедливо,

и без вина, и над взора на съдника вечен мрак спусна.

За светлината отнета (не бива един бог на други

да обезсилва делата) отецът всемощен му дава

дарбата да прорицава, с честта облекчи му съдбата.

По аонийския край, надалече прочут чрез мълвата,

даваше той безпогрешен ответ на народа молител.