Овидий
Метаморфози (122)

Пелей и Тетида

Казва старикът Протей на Тетида: „О морска богиньо,

плод зачени и синът ти, когато съзрей, ще надмине

и на баща си делата, и по-велик ще се нарича.“

И на земята да няма от Юпитер нищо по-мощно,

ако и нехладен огън любовен в гърди да усеща,

Юпитер бяга от брака с Тетида, със морското чадо,

и на сина на Еака, на своя внук, той заповядва

да приближи за годежно обятие морската дева.

Има в Хемония залив, извит на дъга сърповидна.

Дето се вдават крилата, при дълбочина на водата

би бил удобен за пристан, но пясъка плиткост покрива.

Твърд е край него брегът, не запазва следите на стъпки,

крачките не умъчнява, по склона е без водорасли.

Расне наблизо дъбравка от мирти с двубагри бобонки

и с пещера по средата, изкуствена или природна,

ние не знаем, по-скоро творба на изкуство. Там често

върху обязден делфин ти, Тетидо, пристигаше гола.

Но те в покоя, пленена от дрямка, Пелей изненадва

и се опитва, защото молбите му ти не приемаш,

да те насили, и с двете ръце той ти шията вплита.

Ако не бе се обърнала ти към познатата хитрост

често да сменяш вида си, успял би той в дръзкото дело.

Ту се превръщаше в птица (той птицата здраво държеше),

ту в неподвижно дърво (но се вкопчваше той и в дървото),

трети път беше петниста тигрица. От нейното тяло

мигом изпусна ръце ужасеният син на Еака.

Но над вълните той вино разлива и морските сили

с вътрешността на овца и с тамянния дим призовава,

докато из дълбината пророкът карпатски извиква:

„Ще овладееш, о сине Еаков, желаното ложе,

ако, когато тя в сън в пещерата в скалата потъне,

яко я вържеш с въже и вериги, преди да усети.

Образи сто да приема пред тебе, недей се измамва,

дръж я, каквато да е, доде прежния образ приеме.“

Тъй го Протей посъветва и скри си лицето в морето,

тозчас вълните заляха последните негови думи.

Вече титанът бе слязъл с наклонен теглич нанадолу

към Хесперийския залив, кога Нереидата дивна

търси скалата и влиза в привичното място за отдих.

Още едва приближава Пелей до моминското тяло,

нови лица тя приема, додето усета, че здраво

той я държи и ръцете й в разни посоки извива.

Най-после стене и вика: „Не без боговете надвиваш“ —

и се явява същинска Тетида. Пелей я прегръща,

негова тя е, от него тя ражда Ахила безстрашен.

Ощастливяват и син, и съпруга Пелея и всичко

би било благополучно за него, но той да не беше

Фока посякъл. Виновен за клетата гибел на брат си,

бе от родина изгнан и трахинският край приюти го.

Царството тук без убийства и кръв управляваше Кейк,

беше на Луцифер син, от баща си в наследство получил

грейнала хубост в лице. Но тогава той беше печален

по-другояче от друг път: скърбеше за брата отвлечен.

Щом, изморен и от път, и от грижи, синът на Еака

дойде и влезе в града, придружен от малцина другари,

вън от стените остави в прохладна долчина стадата

крави и дребен добитък, които вървяха след него.

След като бе позволено да влезе в палата на царя,

с вълнени ленти в молебни ръце съобщава той кой е,

кой е баща му, но скрива какво е злодейство извършил.

Лъжепричина измисля за бягството той и поисква

селище или поле. С миролюбна уста отговаря

царят трахински: „Дори и на по-скромни хора, Пелее,

помощи давам. Не ми е негостоприемна земята.

Тежест на твоята просба придава самото ти име,

Юпитер, дядо ти, също. Недей да се повече молиш:

всичко по воля вземи. Ти и част от земята, каквато

сам я видя, ще получиш. Дано да е по-благодатна!“

И той заплака. Запитва го свитата, сам Еакидът

що му голямата скръб причинява и той заразказва: