Овидий
Метаморфози (68)

Борей и Орития

Мъката прати Пандион без време, преди да изпълни

срока на своята старост, при сенките в Тартара долу.

Скиптъра, царската власт Ерехтей получава след него,

с право ли повече или със сила, това кой би казал?

Имаше четири рожби от мъжки пол той и от женски

същия брой, но от тях две блестяха еднакво прекрасни.

От тях ти ощастливи, о Прокрида, Цефал, внук Еолов,

с брачен съюз. На Борей пък Терей и тракийците пречат.

Бе без Орития дълго, макар че я любеше, богът,

докато искаше само с молби да я вземе, не силом,

но не помагаха думи и богът люти се в гнева си,

който е негова същност и свойствен на северна сприя:

„Тъй ми се пада — извиква, — нали си оставих доспеха,

жестокостта, и мощта, и гнева, и хучащата хала,

и се опитвах с молби, непривични за мене! Чрез сила

аз побеждавам, чрез сила аз чемерни облаци гоня,

стръсвам чрез сила морето и чворести дъбове кърша,

снежни навеи сковавам и шибам с градушки земята.

Стигна ли своите братя в открити небесни пространства —

мой е просторът, — с такова могъщество аз връхлетявам,

че по средата ефирът от нашия сблъсък громоли

и от валматия облак изскача чрез удара огън.

Също кога под земята се пъхам през обли отвори

и разлютен пещерите дълбоки с гърба си повдигам,

сенките на мъртъвците тревожа, тресе се земята.

Трябвало силом да грабна невестата и да принудя

тъст Ерехтей да ми стане, а не да го моля и моля.“

Тези слова или още по-дръзки Борей изговори

и си размаха крилата. Кога ги размахне, разтърсва

цялата суша, настръхва и повърхността на морето.

През върхове, планини прахоносната мантия влачи,

с нея земята мете, в тъмнина цял забулен, обгръща

той с пепеляви криле обичта си, Орития плаха.

Дарът му още по-силно, додето лети, се разгаря

и не потегля юзди, и във въздуха ход не запира,

докато той, похитител, не стига киконското племе,

дето актейката стана съпруга на студния властник,

скоро от него и майка. Роди тя момчета близнаци,

взели от майката всичко, от таткото само крилата.

Според мълвата не им се явили криле с рождеството,

а докато под косите им рижи отсъства брадата,

все още бяха безкрили момчетата Зет и Калаис.

Скоро, едва отстрани им поникнаха бавно крилата,

както при птиците, и зарусяха мъхати страните.

Още щом тяхното детство отстъпи пред младата възраст,

с първия съд през море непознато с минийци поеха

руното да овладеят, блестящо със златната вълна.