Робърт Дугони
Всички виновни (89)

Послеслов

Сиатъл, Вашингтон

Слоун отвори черната си папка, извади писмото, което набързо бе набутал в джоба си, когато излизаше за съда, и извади снимката: Чарлз Дженкинс, коленичил сред зеленчукова градина под величествения Маунт Рейниър в далечината. Алекс Харт стоеше до него с ръце около врата му, опряла главата си на рамото му. В краката им, изплезило език, лежеше кучето на Джо Браник, Сам.

След като научи от Дженкинс за загубата му, Слоун попита Ейлийн Блеър за кучето. Тя му го даде на драго сърце. За себе си Слоун не поиска нищо, но го получи след две седмици със специална пратка — картонената фигура на Лари Бърд, любимия играч на брат й. Сега стоеше в средата на къщата им и посрещаше всички гости. Тина не възрази.

Слоун продаде кооперацията, за да се отърси от спомена за Мелда. Вече не можеше да живее там. Тя ужасно му липсваше и той знаеше, че никога няма да я забрави.

В дните след срещата на американския и мексиканския президент Ейлийн Блеър често разговаряше със Слоун за разговора си на четири очи с Робърт Пийк. Най-накрая близките бяха решили да се откажат от разследването за смъртта на брат й, утешени от мисълта, че той не е посегнал сам на живота си. Тя каза на Слоун, че въпреки омразата и гнева си към Пийк, знаела, че брат й обичал страната си и не би искал един скандал да й навреди. Дори със смъртта си Джо Браник бе направил онова, което е било най-правилно.

Съединените щати изпратиха трупа на Мигел Ибарон в Мексико. Официално обявената причина за смъртта на възрастния държавник бяха усложнения, свързани с рака. Той бе погребан с почести в родината си, на която бе служил вярно и достойно.

Паркър Мадсън нямаше този късмет. Тялото му бе намерено в обгорената му кола. При аутопсията се установи, че началникът на канцеларията на Белия дом е бил пиян и по тази причина е излетял от пътя и се е забил в дърво. Авторитетът му също не можеше да се запази. Няколко седмици след смъртта му „Вашингтон Поуст“ цитира поверителни източници, според които Паркър Мадсън се е самоубил. Като вероятна причина за това се посочваха изтеклите сведения, че генералът е командвал тайно военно подразделение, заподозряно за ред жестоки убийства на цивилни във Виетнам и може би други страни. Не след дълго обществеността с удивление научи за решението на президента Робърт Пийк да се оттегли от поста си поради неочаквани семейни проблеми. Политическите наблюдатели коментираха, че жестът е само формалност след споразумението за петрола между САЩ и Мексико. Най-активните поддръжници на президента, петролните и автомобилостроителните компании, бяха бесни. Коментаторите определяха договора като политическо самоубийство.

Алберто Кастанеда се върна в страната си като герой. Решителните му действия за постигане на споразумението се сравняваха с национализацията на мексиканския петрол от Ласаро Карденас шейсет години по-рано. Мексиканските вестници твърдяха, че Кастанеда се върнал по-самоуверен, и му предричаха още големи подвизи в полза на страната му.

Том Моли откри ползата от имейла и му пишеше често, обикновено някоя смешка. Все още беше детектив и твърдеше, че не знаел какво щял да прави, ако не бил Дж. Рейбърн Франклин да му скъсва задника от работа. Изпратил бе на Слоун снимка, която сега висеше закачена с магнит на вратата на хладилника на адвоката. Детективът стоеше пред зелен шевролет от 1969 година. На гърба пишеше: „Няма климатик“.

Слоун прибра снимката на Чарлз Дженкинс и Алекс Харт в джоба на синьото си сако и се изправи, когато приставът обяви влизането на съдия Браян Уилбър. По-оплешивял, с груби черти и спортно телосложение на бивш играч в студентски бейзболен отбор, съдия Уилбър седна на мястото си под големия герб на щата Вашингтон, подреди документите си и погледна Слоун.

— Господин адвокат, готов ли сте за встъпително слово?

— Да, Ваша чест.

Слоун бутна назад стола си, стана и закопча сакото си. Взе листата с „предварително подготвената си реч“ от папката, усмихна се и пак го остави. Когато тръгна към подиума, клиентът му го хвана за ръката. Слоун спря, наведе се и прошепна на ухото му:

— Volvera bien.^[1]

Обърна се и излезе пред съдебните заседатели.

— Добро утро, дами и господа. Казвам се Дейвид Слоун и представям ищеца.