Робърт Дугони
Всички виновни (74)

74.

Поредната гръмотевица почти заглуши шума — изпращяване на клонка.

Рижавият се сепна и се обърна към звука. От мрака изскочи тъмен силует, хвърли се като хищник върху нищо неподозираща жертва. Удари го по ръката, повали го назад, дулото на пушката се вдигна и тя гръмна към дърветата. Рижавият се преметна през глава, приземи се, приклекнал като кетчър в бейзбола, и дулото отново се насочи към Том Моли.

После оръжието бавно се спусна, сякаш убиецът губи сили. Той се олюля, очите му помръкнаха и падна по лице в листата.

Моли коленичи, стисна пистолета в двете си ръце, готов да стреля още веднъж. Не беше нужно. Изправи се, приближи се и изрита пушката встрани. Наведе се и опипа китката на рижавия, макар че и това не беше необходимо.

Детективът прибра пистолета и отиде при Слоун, проснат на земята. След като удари рижавия, адвокатът се беше изтърколил встрани от линията на стрелба на Моли. Постъпката му бе или много смела, или много безразсъдна. Във всеки случай, детективът съзнаваше, че само благодарение на нея е още жив, затова реши да не издребнява.

— Добре ли си? — попита и помогна на Слоун да се изправи.

— Да. Виждам те размазано. Зрението ми е замъглено. От мигрената.

— Затова ли не стреля?

— Загубих си пистолета. Опитах се да избия нещо, което ми заприлича на пушка. Не бях сигурен.

— Добре че ми го казваш едва сега.

— Ще ми направиш ли една услуга? Вдигни ръкава му.

Моли се наведе и дръпна ръкава на убития.

— Има ли орел? — попита Слоун.

— Да, има.

* * *

Бурята премина и небето остана изпъстрено с цветни ивици, от розово до тъмносиньо. Въздухът миришеше на планински поток. Хор от птици, жаби и насекоми пригласяше на пращенето на радиостанции и виковете на щатските полицаи, които заобикаляха калните локви, сякаш бяха противопехотни мини. Две линейки тръгнаха от паркинга, но без сирени и мигащи светлини. Не бързаха. Пътниците бяха мъртви. Също като мнимия чистач, двамата мъже нямаше да изяснят нищо.

Обезболяващите притъпиха главоболието му. Зрението му се проясни.

— Трябва да ви прегледат на рентген — каза фелдшерът, който бинтова глезена му и му помогна да се обуе.

Слоун стегна обувката си и закуцука към групичката цивилни полицейски коли, където беше Моли. В момента детективът получаваше мъмрене от хилав дребосък с кръгли очилца, рядка коса и глас като на селски глашатай.

— Сигурно си намерил чудотворно лекарство, Мол. Само преди час Банто ме убеждава, че си едва ли не на смъртно легло, а сега те заварвам да припкаш из гората и да сееш куршуми.

— Ще обясня всичко, Рейбърн.

Моли звучеше отегчено.

— О, да, ще обясниш — писмено. Искам всичко на хартия. До най-малката подробност, незабавно. Искам да знам какво става, Мол. Бамя, а? Да не би да си открил нова панацея, за която не знам?

Слоун се приближи.

— Може би аз мога да обясня.

Дребосъкът го погледна, присви едното си око, сякаш прикрепваше монокъл.

— Кой сте вие, по дяволите?

— Ъруин Джонсън — каза Слоун и му подаде ръката си, но дребосъкът сякаш не я видя.

— Дж. Рейбърн Франклин, началник на Чарлстаунската полиция — представи шефа си Моли.

— Боя се, че вината е моя, инспектор Франклин.

Франклин вдигна вежди:

— Ваша ли?

— Аз съм приятел на Том от Калифорния. Накарах го да ме почерпи с бамята, за която ми е разправял толкова много. Когато дойдохме, заварихме заведението затворено, започна буря и решихме да изчакаме. Тогава се появиха тези двамата, вероятно да ограбят ресторанта. Дойдоха и започнаха да стрелят. Ако Том не беше реагирал бързо да се скрием в гората, вероятно щях да съм мъртъв. Спаси ми живота. Той е герой. Всички ли в Западна Вирджиния са толкова луди?

Франклин го гледаше, сякаш слушаше чужд език. Отвратено поклати глава.

— Вие двамата, стойте тук и не мърдайте.

Тръгна към криминалистите, които оглеждаха шевролета и пикапа.

— Не е зле — отбеляза Моли. — Май почти се хвана. Само това „герой“ развали работата. Трябва да знаеш на кого говориш. За Франклин аз съм толкова герой, колкото Шварценегер става за губернатор.

— Съжалявам за колата ти.

Моли погледна надупчения от куршуми шевролет.

— Какво пък? Може би е време да си купя нещо с климатик. — Обърна се към Слоун. — Ъруин Джонсън, а?

Слоун сви рамене:

— Франклин не прилича на бейзболен запалянко.

— Не е, ама Ъруин Джонсън е два метра висок и черен като катран. Не си приличате много. Може би трябваше да пробваш с Джон Стоктън.

— Стоктън ли? Той е бавен бял играч. Аз съм бавен бял адвокат. Защо да не си помечтая?

Моли се подсмихна:

— Може би си прав, но никой от нас не е и сънувал това, което се случи. Явно думите или действията ти днес са разтревожили някого. Те щяха да ме убият, но преди това искаха да те хванат. Това ми подсказва, че основната им цел е да се докопат до пакета, който ти е изпратил Джо Браник. Имаш ли представа кое толкова ги тревожи?

— Още не.

Приближи се друг полицай. Моли го представи като Марти Банто.

Банто погледна часовника си.

— На твое място щях да се притесня. Маги побеснява, когато печеното й загори.

— Когато й кажа, че съм решил да сменя шевролета, ще се зарадва.

Банто извади някаква хартийка от джобчето на ризата си.

— Проверих онзи телефонен номер. Адресът е в Маклейн, Вирджиния, регистриран на някоя си Тери Лейн.

— Маклейн ли?

— Очевидно не се е прехранвала с по петдесет кинта за свирка в тъмните входове, но няма смисъл да ходиш.

— Мъртва ли е?

— Изчезнала. И е тръгнала много набързо. Полицията в Маклейн провери. Казаха, че намерили недопита чаша вино на масата, лампите и уредбата били включени, на пода имало използвана хавлия. Един съсед потвърдил, че госпожица Лейн натоварила куфар в мерцедеса си и отпрашила. Засега не е използвала кредитните си карти и предполагам, че няма скоро да ги засечем. Съмнявам се, че е приемала плащания с „Виза“ или „Мастеркард“. Може да се крие вечно.

— Сбъркали сме си професията.

— Може би, но не си представям някой да плаща за секс с нас. За другото име, което ме помоли да проверя, Чарлз Дженкинс — нищо. Не можах да намеря никаква информация за него. Сигурен ли си, че съществува?

Моли погледна Слоун.

— Съществува — потвърди адвокатът, по-уверен от всякога, че Дженкинс е бил, а може би и все още е в ЦРУ.

— Благодаря все пак за услугата.

Банто кимна:

— Хо намери ли те?

— Питър ли? Не, защо?

— Търсеше те в участъка. Казах му да пробва на мобилния ти. Не знаех, че някой те използва за мишена. Каза, че някакъв прокурор му се обадил и бил доста ядосан за някаква неразрешена аутопсия. Какви си ги надробил пак, Мол… Мол?

Том Моли по навик тръгна към шевролета. Рязко спря, обърна се към Банто и протегна ръката си като просяк.

— Би ли ми дал колата си на заем?