Робърт Дугони
Всички виновни (79)

79.

Том Моли крачеше в антрето на къщата, стискаше ключовете от джипа на Банто.

— Няма да стане. Не мога да те оставя сам, Дейвид.

Слоун погледна часовника си. Имаше една минута и четирийсет и пет секунди, за да тръгне.

— Ти го чу. Ще я убие.

— При всяко положение ще я убие. Теб също. Мадсън е обучен убиец, Дейвид. Нямаш шанс пред него, а и няма гаранция, че ще дойде сам.

— Ще дойде сам. Твърде е горд, за да признае, че има нужда от помощ, за да свърши работата. Гледа на мен като на предизвикателство. Той търси предизвикателства.

— Точно затова няма да отидеш сам, престани да се правиш на мъж.

Слоун погледна часовника си. Имаше по-малко от минута и половина.

— Не се правя на мъж.

— На какво тогава?

— Нищо не разбираш, Том, а и нямам време да ти обяснявам, но не мога да позволя да я убият. Не мога да седя безучастно, докато още една жена, която обичам, умира. Вече ми се е случвало два пъти. Ако това е единственият начин да я спася, трябва да опитам. Трябва.

— Можем…

— Нямаме време — упорито го прекъсна Слоун. — Нямаме време да правим планове. Нямаме време да викаме подкрепления. Дай ми ключовете.

— Ще те следвам на безопасно…

Слоун протегна ръката си.

— Дай ми ключовете.

— Ще се скрия в багажника.

— Джиповете нямат багажник.

— Ще се скрия под шибаната задна седалка.

— Мислиш ли, че не се е сетил за това? Сигурно в момента отвън има някой, който ни наблюдава. — Слоун погледна часовника си; имаше по-малко от минута. — Времето изтича.

— Аз също съм замесен в това, Дейвид. Те убиха Купърман и Питър Хо. Това е и моя битка.

— Тогава ми позволи да го направя за двама ни. Ако не го сторя, Тина ще умре и двамата ще загубим. Ти имаш семейство. Две деца, които имат нужда от баща, и жена, която има нужда от съпруг. Аз нямам никого освен Тина. Ако той я убие, няма да има значение дали съм жив или мъртъв.

Моли поклати глава:

— Съжалявам, Дейвид. Няма да допусна да се самоубиеш така.

Детективът се обърна и тръгна към вратата. Слоун взе настолната лампа от масичката в хола и го удари по главата като с бухалка. Моли падна. Слоун коленичи, провери пулса му и се увери, че е добре.

— И няма да съм никакъв приятел, ако оставя жена ти вдовица и децата ти сираци.

Взе ключовете от ръката на Моли, бързо събра онова, от което имаше нужда, и отвори външната врата точно когато телефонът му иззвъня.