Робърт Дугони
Всички виновни (49)

49.

Западното крило на Белия дом, Вашингтон

Екстър стана от възглавничката, за да посрещне стопанина си, когато Мадсън влезе в кабинета. Той почеса кучето по главата, позвъни на секретарката си и й каза да пусне посетителя.

— Извинявайте, че ви безпокоя — започна Ривърс Джоунс още от вратата. Вървеше значително по-бързо от обикновено. — Казахте, че искате да ви държа постоянно в течение на разследването „Браник“. Има проблем.

Мадсън вдигна вежди, докато даваше на кучето лакомство и го галеше.

— Прегледахме телефонната разпечатка на телефонните разговори на Браник за последните шест месеца. Има един номер, на който е звънял многократно. — Джоунс застана зад едно кресло, сякаш разстоянието щеше да намали шока от информацията, която се канеше да съобщи. — Номерът е на частен дом в Маклейн. Обаждал се е по всяко време на денонощието, понякога по няколко пъти последователно. През последния ден от живота си също е звънял няколко пъти.

— Жена — измърмори Мадсън, като чешеше кучето по главата.

Джоунс се наведе напред:

— Компаньонка, господин генерал.

Мадсън го погледна.

— Проститутка.

Джоунс се изкашля смутено:

— Може и така да се каже.

— Прави секс срещу пари.

— Да.

— Проститутка. Курва.

Джоунс облегна куфарчето си на креслото, извади един лист в найлонов калъф и го подаде на Мадсън.

— Намерихме това.

Мадсън щракна с пръсти и посочи на Екстър възглавничката му. Приближи се и взе документа. Сложи очилата си.

— Къде? — попита, като остави листа.

— В куфарчето му.

— Кой друг знае?

— Трудно е да се каже. Куфарчето беше в кабинета му, когато отидохме… да проверим някои неща. Кабинетът още бе запечатан, тъй че може никой да не знае, но няма гаранция.

— Постарайте се да разберете със сигурност.

Джоунс кимна и взе документа. Климатикът избръмча над главите им.

— Простете, че го казвам, господин генерал, но не изглеждате изненадан.

Мадсън се подсмихна:

— Вече нищо не ме изненадва в хората, Ривърс. Цял живот съм преценявал хора, характера им. За съжаление станах циник. Малко хора са такива, каквито изглеждат. Когато ви възлагах случая, казах, че очаквам да има изненади. Това е друга причина президентът да иска случаят да се пипа деликатно. — Обърна се и отиде зад бюрото си.

Джоунс се замисли за момент и добави:

— Смятам да потърся тази жена, Тери Лейн, да видя какво знае, кога за последен път е видяла или е говорила с господин Браник.

Мадсън потърка устните си, сякаш се колебае за нещо.

— Не сте ли съгласен?

— Вие водите разследването, Ривърс — сви рамене той.

Джоунс го погледна неспокойно.

— Да, но се интересувам от мнението ви.

— Ако тази жена бъде разпитана, Ривърс, неминуемо ще изтече информация. И двамата го знаем. Колкото повече камъни хвърляме в блатото, толкова повече вълни ще се вдигнат и вероятността някоя да стигне до брега е по-голяма. Ако това се случи, кой знае какво може да разкаже тази жена.

— Какво искаше да кажете?

— Предвид професията й и факта, че е имало толкова обаждания до Маклейн, предполагам, че има редовни клиенти, които й плащат добре. Мислите ли, че пресата ще се откаже от този случай с Джо Браник? Това е златна мина за тях. Скандал.

— Не мислите ли, че ще бъде дискретна?

Мадсън се усмихна, сякаш виждаше нещо забавно.

— Един господ знае на какво е способна тази жена, за да спаси кожата си. Ако положението е каквото си мисля, докато се опомним, ще се появи в „Опра“ и безброй скандални предавания. — Мадсън погледна надясно, сякаш можеше да види Робърт Пийк в Овалния кабинет. — Представете си как нещо такова, ако изтече в пресата, може да навреди на семейството на Джо Браник. — Пак заобиколи бюрото си. — Президентът защитава честта на падналия си другар, Ривърс. За съжаление се съмнявам, че други хора ще го видят по този начин. След „Уотъргейт“ и „Кен Стар“ всеки търси възможност да свали президент.

Джоунс смутено прочисти гърлото си:

— Мислих за това и смятам, че има решение.

Мадсън го погледна въпросително.

— Тази информация не променя факта, че господин Браник се е самоубил.

— Предполагам, че не — съгласи се генералът.

— Човекът се е самоубил. Първата ни задача бе да получим потвърждение за това. Сега го имаме. Това не е проблем на националната сигурност или от обществено значение.

Мадсън кимна:

— Съгласен съм. Какво искате да кажете?

— За пресата е достатъчно, че според Министерството на правосъдието това е, макар и ужасен, случай на самоубийство, който парковата полиция на Западна Вирджиния може да смята за приключен.

— Пресата ще се интересува кое ви кара да сте толкова убедени.

— Аутопсията. — Джоунс се усмихна, сякаш виждаше светлина в тунела. — Вчера получихме резултатите. — Извади доклада от куфарчето си и го подаде на Мадсън. — Балистичната експертиза го потвърждава. Следите от барут са като при собственоръчно нанесена рана. Той се е самоубил.

Мадсън вдигна поглед от доклада.

— Какво показва химичният анализ?

— Той не е от значение — отвърна Джоунс. — Няма никакво отношение към факта дали се е самоубил, или не. Не променя крайния резултат. Ще пуснем кратко становище, че аутопсията потвърждава, че Джо Браник се е самоубил. Местната полиция може да затвори разследването. Тъй като няма да открият нищо, случаят е приключен.

Мадсън неубедено поклати глава:

— Пресата пак ще се интересува защо го е направил, защо е посегнал на живота си.

— Да го оставим на семейството му. Ако искат да очернят паметта му, да разкрият, че бракът му е бил провален и е пиел, нека да го направят.

Мадсън кимна.

— Звучи добре. Но как смятате да убедите близките му?

Джоунс се намръщи, сякаш внезапно го прониза болка.

— Това ще е трудно. Сестрата на господин Браник поиска доклада от аутопсията. Утре ще дойде във Вашингтон да огледа кабинета на брат си и иска опис на всичко, което е намерено там.

— Кога ще се срещнете с нея?

— На обяд. Тогава смятам да й кажа новината. Мога да отменя…

— Не. — Мадсън се замисли за момент. — Не отменяйте срещата. — Върна доклада на прокурора. — След това й кажете, че има промяна в плановете.