Метаданни
Данни
- Серия
- Дейвид Слоун (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Jury Master, 2006 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Марин Загорчев, 2006 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 9 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Робърт Дугони
Заглавие: Всички виновни
Преводач: Марин Загорчев
Година на превод: 2006
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо (не е указано)
Издател: ИК ЕРА
Град на издателя: София
Година на издаване: 2006
Тип: роман (не е указано)
Националност: американска (не е указано)
Печатница: Експреспринт ООД
Редактор: Димитър Риков
ISBN: 954-9395-31-6
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/18742
История
- — Добавяне
41.
Чарлстаун, Западна Вирджиния
— Сигурен ли си? — попита Моли. — Биопсията се приема като доказателство в съда.
Хо вдигна ръце.
— Задръж топката, Том. Не е ставало дума за доказателства. Забравяш, че изобщо не биваше да вадим този човек от фризера. Освен това биопсията сама по себе си не е много убедително доказателство.
Моли се наведе напред.
— Което означава, че не си спрял дотук.
Том Моли добре познаваше Питър Хо; знаеше, че зад фасадата на обикновен провинциален доктор Хо е способен патоанатом, отличник в колежа „Джон Хопкинс“ и отдаден на работата си, както и Моли — на своята.
— Реших да взема по-голяма проба. Взех от устата, под небцето, последното място, където някой ще търси следи от аутопсия… Събрах достатъчно, за да потвърдя резултата от биопсията.
Моли се замисли над наученото, започна да размишлява на глас:
— Добре, как тогава е умрял, Питър? Каза, че няма следи от физическа травма освен драскотината на ръката. Ако в организма му няма необичайни химически вещества, как е умрял?
Хо поклати глава:
— Не знам със сигурност. Но за патоанатом това е доста интересен случай. Не се среща всеки ден. Всъщност съм виждал нещо подобно, когато още учех в „Джон Хопкинс“. Работех по случая с две деца, които се удавили при плаване с яхта. Трагедия. Бащата твърдеше, че паднали, докато той спял пиян. Родителите бяха разведени и прокурорът подозираше, че бащата е удушил децата и ги е хвърлил през борда — садистичен начин да отмъсти на бившата си жена.
— Боже мой.
— Моята работа бе да установя истината. Когато човек се задуши, кръвта остава в кръвоносните съдове. Причината за смъртта е липса на кислород в тъканите, обикновено мозъкът спира да функционира първи, след това — сърцето. Получава се спиране на кръвообращението като в този случай. Това може да обясни липсата на кръв в тъканите за разлика от тежките огнестрелни и прободни рани.
— Искаш да кажеш, че нашият човек е умрял по-скоро от задушаване, отколкото от огнестрелна рана.
— Точно така.
— Някой го е удушил.
— Не, не мисля.
— Но нали…
— Основният признак, че някой е умрял бавно от липса на кислород, от задушаване, са разпръснати кръвоизливчета по повърхността на сърцето, белите дробове и тимусната жлеза. Не толкова ясен признак е подуването на мозъка. Предвид състоянието на главата, това е почти невъзможно да се установи. За целта трябва да го срежем, тоест — аутопсия.
— И какво…
— Просто мисля, че е умрял по-бързо.
— Защо?
— Няма следи от борба, Том. Могат да се очакват синини, натъртвания, като при Купърман. Този човек не изглежда слаб. В добра форма е. Мускулест. Ако е бил удушен, трябва да има следи около носа и устата, спукани капиляри. Все нещо ще има. Драскотини по ръцете, натъртвания. Но освен тази дупка в главата, няма нищо. Знам, че е умрял, преди да бъде застрелян, но нямам представа как.
— Предположения?
Хо поклати глава:
— Има много малко вещества, които не оставят следи и не могат да бъдат установени при химически анализ.
— Но има такива, нали?
— Няколко. Едно от тях е въглеродният двуокис. Доколкото разбирам, Том, убийците на този човек — а също и на Купърман, ако си прав — не са аматьори. Убийството е почти съвършено. Знаели са какво правят и са си свършили много добре работата.
Замълчаха, заслушани в бръмченето на вентилатора като жужене на милион комари.
— Съжалявам, че те забърках в това, Питър. От самолюбие…
— Моята работа също е такава, Том.
— Никой няма да разбере какво си направил, Питър. Ще го запазя в тайна.
— Какво ще правиш?
— Те убиха полицай, Питър.
— Да, но нямаш доказателства. Нямаш нищо.
— Знам. Но нещо все ще изскочи. Няма идеално престъпление. Винаги изпада нещо, Питър, знаеш го, и когато това стане, аз ще го хвана.
— Само внимавай да не те изнесат с чувал, Том.
— Ще внимавам.
Хо се изправи.
— Прибирам се да вечерям със семейството си. Съветвам те да направиш същото.
Остави бирата на масичката, отиде при вратата и отвори мрежата против комари.
— Благодаря ти, Питър.
Хо излезе; вратата се затвори след него. Том Моли остана неподвижно, докато приятелят му се изгуби от поглед — размазан силует в мрака зад мрежата против комари.