Робърт Дугони
Всички виновни (42)

42.

„Фостър и Бейн“, Сан Франциско

Бойните рефлекси се отприщиха като скъсан бент. Слоун не се опитваше да си спомня подробности, просто се остави на течението. Светът сякаш се сви в тясно поле на съсредоточение, в което всичко се виждаше с кристална яснота. Пулсът кънтеше в ушите му. Дишането му звучеше като бушуващи вълни — силно, но равномерно, леко свистене между раздалечените му устни. Той се разкрачи, стисна пистолета с две ръце и се прицели. Издиша наполовина, задържа дъха си и стреля два пъти.

Мнимият чистач потрепери като разтърсена парцалена кукла, стреля напосоки и куршумите засвистяха, рикоширайки от мраморния под и стените. Слоун остана съсредоточен върху целта, очакваше убиецът да падне, да изпусне оръжието. Но нападателят не падна; остана прав, кръвта разцъфна като алена роза върху яркозелената му униформа, петно в тон с онова на десния му крачол. Дясната му ръка се отпусна неподвижно, но не изпусна оръжието. Дори само от болка трябваше да падне като чувал с картофи. Той обаче се обърна и се втренчи в Слоун, лицето му беше безизразно, очите му — като два въглена.

Слоун устоя на изкушението пак да дръпне спусъка, не се подчини на гнева и желанието за мъст. Не искаше да убие този човек. Това нямаше да помогне. Трябваше му жив. Трябваше да отговаря.

Някъде отстрани, сякаш в друг свят, се чу шум — стъпки, гласове, викове. Тъмносини сенки се мярнаха в периферното зрение на Слоун — няколко полицаи приклекнаха и залегнаха зад кабинката на охраната.

— Хвърлете оръжията. Веднага! Горе ръцете. Ръцете! Искам да видя ръцете ви.

Слоун остана с пистолет, насочен към мнимия чистач, който също не помръдна.

— Хвърли оръжието! Хвърли оръжието!

Мнимият чистач също не даваше признаци, че вижда или чува нещо извън полето на съсредоточението си. Явно искаше да си играят на котка и мишка. Лицето му потрепна, едва забележимо движение, почти като тик. Стисна устни и те се изкривиха в предизвикателна усмивка. Посегна с лявата си ръка към пистолета.

Един полицай откри огън.