Робърт Дугони
Всички виновни (70)

70.

Тъмнокосият падна по очи в храстите.

— Това е за Куп — изсъска Моли.

Стана иззад купчината листа, където се беше скрил, приближи се, взе автомата от ръката на убития и го пъхна под колана си. Закле се никога вече да не се оплаква от влажния климат. Бурята бе като дар от Бога. Мълниите осветяваха целта, а гръмотевиците заглушаваха изстрелите му. С пушка Моли можеше да простреля бълха на задника на белоопашат елен, но и с пистолет бе не по-малко точен. Беше се прицелил в средата на гърдите, но му се стори, че улучи малко встрани, когато чернокосият помръдна. При следващата мълния коригира мерника и като отброи една секунда, стреля повторно точно в момента на гръмотевицата. Не можеше да си позволи грешка — улучи нападателя точно между очите.

Сега да намери Слоун.

Тръгна бързо към реката. Когато я достигна, коленичи и се плъзна по калния склон към водата. Оглеждаше се, но не видя нито Слоун, нито рижавия. От бреговете се изливаха потоци, които пълнеха рекичката. Моли измина неколкостотин метра по течението, след което пак се качи на брега. Върна се по следите си, търсеше Слоун и се надяваше да изненада рижавия в гръб. Криеше се зад дървета, бързо се върна на мястото, откъдето беше тръгнал. Видял бе каквото му трябваше.

Щом рижавият не беше пред него, значи и той се бе върнал по стъпките си.

Моли се обърна.

Рижавият стоеше на десетина крачки зад него, стиснал пушка, готов за стрелба.