Робърт Дугони
Всички виновни (19)

19.

Тина се опита да сдържи усмивката си, но не й се удаде; изтри една сълза от ъгълчето на окото си.

— От бирата е.

— Бирата те разплаква?

Тя му подаде празната бутилка и се сопна:

— Млъквай и ми дай още една. — Той отвори нова и й я подаде. — Ти си човек, Дейвид. Това, че си изпитал вина, само доказва, че имаш чувства.

Той се подсмихна:

— Нима си се съмнявала?

— Понякога не бях сигурна — пошегува се тя.

— Олеле, май по-добре да не знам какво мислят хората за мен.

— Не се прави на толкова чувствителен.

— Просто човешкото в мен се проявява. — Той се засмя, но отново стана сериозен. — Съжалявам, че си тръгваш, Тина, но се радвам за теб.

Тя сведе очи към бирата си.

— Ще си намериш друга добра секретарка. Кантората няма да слага препятствия пред съдебната машина на Слоун.

— Грижиш се за мен от десет години и сме приятели. Това значи много за мен.

Тя го погледна.

— Трябва да мисля за Джейк.

— Знам. Затова си толкова добра майка.

Тя се изчерви, изправи се и се загледа през големите прозорци.

— Знаеш ли, не си спомням кога за последно съм била свободна в петък вечер. Майка ми постоянно натяква… — Замълча за миг. — Знаеш ги майките.

Слоун не знаеше. Но не искаше да го обсъжда сега.

— Защо не си се омъжила повторно? — Тя се сепна, въпросът явно я изненада. — Извинявай. Не е моя работа.

Тя заговори, без да се обръща:

— По две причини, предполагам. Първо, не съм сигурна, че е най-правилното решение. — Погледна Слоун. — Не само за мен, а и за Джейк. — Отново се загледа през прозореца. — Трудно е да нямаш баща, но е още по-тежко да имаш лош баща. Джейк твърде често се е разочаровал… Затова трябва да е някой, който да е добър към него, да му отделя внимание, да го обича.

— Сигурно няма да е трудно. Джейк е страхотно хлапе. Само заради него посещавам годишния пикник на кантората.

Тя се обърна и се върна при стола.

— Да, още разправя как сте играли на гоненица.

— Ами при теб какъв е проблемът.

Тя сви рамене:

— Практически.

— По-точно.

— Не излизам много, а и привлекателните хетеросексуални ергени в този град са малко.

— Ами приятелят ти в Сиатъл?

— Кой?

— Онзи с проектантската фирма.

Тя се засмя:

— Той не става.

— Някой тук?

— Може би. — Тя се замисли за момент и пак се загледа през прозореца. — Но той още търси себе си. Докато не се намери, едва ли ще ме забележи.

Остави бирата на бюрото.

Слоун точно мислеше да я покани на кафе, но си спомни Мелда и погледна часовника си.

— Закъснявам. Бях забравил, че имам среща.

Тина го погледна неразбиращо.

— Когато станеш на седемдесет години и изпечеш щрудел, ще искаш някой да го оцени.

— Мелда.

— Хайде, ще те закарам.

— Много голямо отклонение е. Ще закъснееш.

Права беше.

— Ще ти платя таксито.

— И още как. Няма да се прибирам с автобус в този час.

Слоун хвърли празната кутия от китайската храна в кошчето, взе купчина листа от бюрото и понечи да ги пъхне в куфарчето си.

Тина го хвана за ръката.

— Недей. Нали си в отпуск. Почини си, Дейвид.