Робърт Дугони
Всички виновни (65)

65.

Дженкинс стоеше на терасата в дома на Робърт Харт и гледаше как небето се покрива с черни облаци, обагрени на места в кървавочервено.

— Чете ли днешната преса? — Алекс още пълзеше в задръстването и телефонът й бръмчеше от смущения заради бурята. — Голяма новина от Белия дом. В Мексико Сити Алберто Кастанеда направил изявление, с което признава, че са водени тайни преговори. Тази вечер Пийк ще произнесе обръщение към нацията.

Дженкинс се замисли над тази новина. Кастанеда явно действаше на своя глава. В противен случай щяха да излязат с общо обръщение, вероятно да си стиснат ръцете пред Белия дом. Следователно информацията едва ли бе изтекла със съгласието на Пийк. Самият факт, че е изтекла, беше странен. Кастанеда не можеше да си позволи грешки, ако искаше да сключи изгодна за Мексико сделка. Значи ходът му бе предварително планиран. Така Пийк нямаше друг избор освен да се появи пред националната телевизия и да приеме договора безусловно. Ако не го направеше, ако проявеше нежелание или нерешителност, критиките към Пийк щяха да се увеличат, щяха да го обвинят, че бездейства и избягва трудните решения. Арабите щяха да намерят възможност да провалят сделката и да сринат допълнително авторитета на Пийк, което можеше да доведе до свалянето му от президентския пост. Ако Дженкинс беше прав — а нямаше причина да греши — следващият ход на Кастанеда щеше да е предложение за най-скорошна среща на високо ниво и Пийк щеше да се хване като удавник за сламка.

Съвпадение ли беше, че Джо е умрял точно през тази седмица и че е работил точно по този проблем — опитвал се е да открие човек, смятан за мъртъв от трийсет години?

— Колко път още ти остава?

— Двайсет минути до половин час.

Той едва я чуваше.

— Връзката е лоша.

— Виждам полицейски коли, напред има катастрофа, а и времето е отвратително.

Първите големи дъждовни капки закапаха по бетонния под.

— Ако ще стоим тук, ще ни трябват свещи и кибрит.

— Свещите са в шкафа в столовата. Баща ми държеше кибрита върху камината.

Капките зачестиха, от покрива върху терасата потече вода. Дженкинс се прибра в къщата, отиде при камината от речни камъни и намери кибрит в един процеп. Силен порив на вятъра разтресе къщата, прозорците затракаха, като почти заглушиха шума — изтракване като от забиване на пирон. Дженкинс се хвърли на земята, преди едрите сачми да разбият големия прозорец зад него.

— Чарли?

Той се претърколи, чу изщракването от презареждане, празната гилза иззвъня на пода. Той грабна ръжена, блъсна подставката за машата, която падна с трясък, и се хвърли към вратата. Отекна втори гърмеж и от каменната камина се разхвърчаха камъчета, прах се посипа по лицето му. Тъй като бе пристигнал току-що със самолет, Дженкинс не беше въоръжен, лесна плячка.

Алекс крещеше по телефона:

— Чарли? Чарли!

Той се изправи, залитна в тъмния коридор, побягна от една стая в друга, отваряйки и затваряйки врати — мяташе се като мишка в капан. Закрещя по телефона:

— Баща ти имаше ли оръжие? Оръжие! Има ли оръжие?

Връзката прекъсна.

Той продължи да бяга, търсейки изход — къщата бе като затвор, с решетки на прозорците. Изтича в спалнята и се долепи с гръб до стената, като се надяваше да изненада нападателя, когато изрита вратата. В коридора се чуха стъпки, изведнъж спряха. „По дяволите. Глупава идея.“ Дженкинс отскочи от стената, когато вратата се взриви, ударната вълна откърти големи парчета от стената и касата и го посипа с фин бял прах. Трети патрон.

Пушката изхвърли празната гилза и презареди. Мазилката на стената пред него се пръсна._ Четвърти патрон._

Той се оттегли в друга стая. Оръжието бе дванайсеткалиброва бойна пушка-помпа, вероятно „Шпас-12“ или „Мосберг 500“. И двете бяха любими на американските военни. Проблемът беше, че пълнителят на „Мосберг“ побираше пет патрона, а на „Шпас“ — седем плюс един в цевта. Общо осем. Ако нападателят не презареждаше, докато го гонеше — а Дженкинс мислеше, че случаят е такъв — значи можеше да има само един патрон или пълнителят му да е наполовина пълен. Дженкинс се претърколи под една маса за билярд, като слепешката опипа в едно от гнездата за топка. В стаята беше тъмно като в рог, единственият прозорец бе закрит с щори. Вратата се отвори. Той хвърли топката и улучи целта. Пушката се вдигна, стреля и проби дупка в тавана. Пети патрон. Дженкинс понечи да нападне преследвача си, но чу изщракване от презареждане и бързо се отказа. Оръжието все още бе заредено. Нападателят му бе избрал по-тежката „Шпас“ с повече патрони. Шибан късмет.

Избяга от стаята, претича през преходна баня и попадна в голям хол с висок таван и дървен барплот. Бутилки с алкохол и чаши се отразяваха в огледалото под старомоден полилей, висящ на вериги от тавана. Единственият друг изход бе стъклената плъзгаща се врата към терасата на втория етаж, а оттам нямаше как да се измъкне.

„Хвана ме.“