Робърт Дугони
Всички виновни (76)

76.

Том Моли спря джипа пред късо стълбище, водещо към металната задна врата на малка тухлена постройка. Слезе, без да взема ключовете от стартера, и посочи син шевролет „Блейзър“, спрян под едно дърво в края на паркинга.

— Това е колата на Хо.

— Хубаво — каза Слоун и слезе.

— Не е хубаво. Вече мина пет. Хо не работи след пет часа. — Моли дръпна вратата. — Мамка му. Също така никога не заключва тази врата.

Скочи през парапета на стълбите и се затича по уличката. Слоун закуцука след него. Детективът блъсна стъклената входна врата, изтича по дълъг коридор към врата с матови стъкла. На нея имаше надпис, обявяващ, че кабинетът е на Питър Хо, главен патоанатом на окръг Джеферсън.

— Върви зад мен.

Моли извади пистолета си и отвори вратата към празната чакалня, пресече я и бутна вътрешната врата, от която замириса на формалдехид. Миризмата се усили, докато вървяха по тъмен коридор и влязоха в стая с няколко маси, приличащи на големи метални тави. Ярка лампа осветяваше тъмнозелен найлонов чувал върху една от масите. Слоун чу бръмчене, вероятно от климатичната инсталация. Иначе в стаята бе абсолютно тихо.

Моли вдигна ръка, сигнал да спре. Влезе през врата, вероятно на кабинет, излезе и поклати глава. Посочи към дъното на помещението. Приближиха се до голям метален шкаф с много чекмеджета и заеха позиция до друга врата в края на помещението. Слоун хвана дръжката, спомни си безжизненото тяло на Мелда. Изчака Моли да кимне. Дръпна рязко вратата и детективът се пъхна вътре с насочен напред пистолет.

Тоалетна. Празна.

За момент останаха така, Моли оглеждаше стаята и почесваше наболата си брада. Накрая спря погледа си върху зеления чувал. Слоун веднага се досети какво си помисли. Ако патологът си е тръгнал, нямаше да остави трупа навън. Заотстъпваха, без да отместват очи от чувала. С периферното си зрение Слоун мярна сянка, пълзяща по пода като разлято мастило. Вратата на металния шкаф се отвори и едно от чекмеджетата изскочи рязко като език на огромно животно, събори ги. Трупът, който беше вътре, скочи и закрещя.

Чаршафът, с който бе покрит, падна и крясъците преминаха в кикот.

— Кучи син! Най-после те пипнах! След толкова…

Човекът от чекмеджето пребледня.

Моли бе приклекнал и държеше пистолета си насочен към челото му.

— Том?

Моли свали пистолета и издърпа човека от чекмеджето за яката. Краката му трепереха.

— Мамка ти, Питър, за малко да те убия. Какво правиш, по дяволите?

Питър Хо заекна уплашено:

— Беше шега, Том.

Моли се отдръпна от него и започна да обикаля в кръг като животно в клетка, повтаряйки като картечница:

— Боже мили, Питър! Мили боже! Мамка му! Мамка му!

Погледна Слоун, но той си беше глътнал езика. Сърцето му сякаш се бе качило в гърлото.

Моли се отпусна на един стол с колелца като боксьор в края на рунда, физически и психически изтощен.

— Извинявай, Питър. По дяволите, извинявай.

— Какво е станало, Том?

Моли стана.

— Трябва да пийна нещо. Още ли пазиш онази бутилка „Столичная“.

Хо взе три стерилни епруветки от едно шкафче и извади бутилка водка от едно чекмедже на хладилника. И тримата изпразниха епруветките на един дъх. Хо на два пъти ги напълни, докато Моли му разправяше за двамата нападатели в гората, а Слоун — за теорията си, че Паркър Мадсън стои зад всичко.

— Банто каза, че си се обаждал, Ривърс Джоунс узнал за аутопсията. Почти очаквах да те заваря на някоя от тези маси.

Хо още не можеше да се окопити.

— Да, обади се.

— Какво точно каза?

Хо поклати глава:

— Говореше глупости, Том. Щял да ми отнеме разрешителното, искаше да знае защо не съм му се подчинил, когато ми каза да не се занимавам.

— Каза ли как е открил за аутопсията?

— Явно техният патолог е намерил следи от биопсията ми. Отрекох, но ми писна от тоя нещастник. Казах му да си го начука. Спокойно може да ме прецака, Том. Ще започна пак частна практика и ще натрупам пари.

— Добре, Питър. Добре — измърмори Моли, все още опитваше да се успокои.

— Бога ми, Том, наистина ли мислиш, че има опасност да ме убият?

След случилото се в гората Слоун знаеше, че отговорът определено е „да“.

— Никой няма да те убива, Питър, но точно сега ще е най-добре да си вземеш малко отпуска и да се махнеш оттук за известно време. Заведи семейството си на почивка.

— Вече го обмислях, след като сестрата се обади.

— Каква сестра?

— Сестрата на Джо Браник.

— Ейлийн Блеър ли? — намеси се Слоун.

Хо го погледна.

— Да, тя.

— Какво каза?

— Поиска да й кажа резултата от аутопсията, която съм направил. Сигурно защото все още ме беше яд на оня задник Джоунс, но може би съм изпуснал неща, които не е трябвало, Том. Казах й да не приема за чиста монета никоя официална аутопсия и че имам основания да мисля, че брат й не се е самоубил. След като затворих, се успокоих и ми хрумна, че може би не съм постъпил много умно.

— Е, вече няма как да се промени — отбеляза Моли.

— Те ще ме убият.

— Никой няма да те убие, Питър. Къде мислиш да отидеш?

— Децата постоянно ме врънкат да ги заведа в „Дисни Уърлд“.

— Обществено място — добре.

Хо изведнъж се уплаши:

— Трябва да се обадя у дома.

Моли го хвана за рамото.

— Успокой се, Питър. Изпратих един патрул да провери.

— Лайза ще умре от страх. Я по-добре да се прибирам. Лайза ще се побърка от притеснение.

Помогнаха му да прибере трупа в чекмеджето. След това Хо се скри в кабинета си и излезе пременен със светлосин шлифер.

— Между другото, защо си останал толкова до късно? — поинтересува се Моли. — Никога не работиш след пет.

— До края на месеца трябва да представя документацията в прокуратурата. Винаги го оставям за последния момент и трябва да работя ден и нощ, за да успея. С тия гадости, дето се случиха напоследък, изостанах още повече. Затова не бях пуснал музика и чух колата ти. Погледнах през прозореца и те видях да отиваш към задната врата. Помислих си, че пак идваш да ме уплашиш. — Хо посочи по коридора на долния етаж. — Нали ти казах, че ще накарам Бети вече да заключва.

— Приказваш го от години. Не очаквах, че ще го направиш.

Излязоха на паркинга. Хо заключи сградата.

— И аз не очаквах. Но едно ще ти кажа — след като лежах в чекмеджето, реших, че искам да ме кремират.

— За малко да го постигнеш.

— Ама хубаво те уплаших, а?

— Да, уплаши ме, не можеш да си представиш колко ме уплаши, Питър.

— Тъпкано ти го върнах.

Моли се усмихна:

— Не ме предизвиквай.

Хо тръгна към колата си. Моли се настани в джипа на Банто. Слоун отвори дясната врата. Изведнъж му хрумна нещо. Обърна се и погледна Питър Хо, който отключваше шевролета си.

— Аз не й казах.

Моли се наведе над седалката му.

— Какво има?

Слоун също се наведе.

— Не съм казвал на Ейлийн Блеър, че Хо е правил аутопсия.

— Какво?

— Ейлийн Блеър, сестрата на Джо Браник — не съм й казал, че Хо е правил аутопсия. Тя мислеше, че не е правил. Знаеше, че случаят е прехвърлен към Министерството на правосъдието. Няма логика да се обажда и да се интересува от резултатите.

Моли разкопча колана си с едно движение, изскочи от колата и закрещя като обезумял името на патоанатома, но той вече беше затворил вратата на шевролета си.

— Хо!