Робърт Дугони
Всички виновни (33)

33.

Университетска болница, Сан Франциско

Слоун се надигна и погледна в огледалото от вътрешната страна на вратата на тоалетната. Беше оставена отворена под такъв ъгъл, че в него се отразяваше армираното стъкло на външната врата на стаята му. На всеки петнайсетина минути през него надничаше един служител от охраната. Това беше проблем, но по-лошо щеше да е, ако се появи мнимият телефонен техник.

Слоун бе преброил дванайсет минути от последното показване на пазача. Броенето беше сложен начин да стои нащрек. Пазачът щеше да се покаже след три минути. След още седем щеше да надникна дебеличкият болногледач.

Минаха пет минути.

Вратата се стаята се отвори рязко и болногледачът се показа. Пазачът изоставаше от графика.

Слоун бързо прецени възможностите. Нямаше как да знае дали пазачът е отишъл до тоалетната и може да се появи във всеки момент, или си е тръгнал. Щеше да си проличи по пътя, ако успее да се измъкне. „Не прибързвай — каза си той. — Обмисляй ходовете предварително, но действай полека.“ От скалното катерене се беше научил да не бърза, да се съсредоточава върху подробностите. Сега разчиташе на тази подготовка.

Болногледачът се приближи и хвана Слоун за ръката. Слоун хвана лявата му китка и я притисна в ръба на леглото. В същия момент болногледачът видя, че течността от системата капе на земята, а иглата виси свободно; дясната ръка на Слоун вече не беше вързана.

Когато се наведе да го целуне, Тина закри с тяло леглото от болногледача и разкопча каиша.

В очите на дебеланкото се изписа объркване и страх. Той отвори уста.

— Съжалявам — каза Слоун.

Удари го в главата с дясната си ръка и болногледачът се свлече като чувал с картофи. Слоун успя да го задържи да не издумка на пода и го издърпа върху леглото, без да отмества поглед от отражението в огледалото. Спусна краката си. Стаята се завъртя пред очите му. Той се хвана за ръба на леглото, за да не падне. Когато престана да му се вие свят, пак погледна към вратата.

Пазачът го нямаше.

Слоун стана и глезенът го заболя; още един проблем. Отиде в другия край на стаята, приклекна, когато минаваше под прозорчето на вратата, и отвори шкафчето при тоалетната. Портфейлът и абсолвентският му пръстен бяха там, но не и дрехите му — още един непредвиден проблем. Нямаше да стигне далеч с болничната пижама, покрила тялото му само отпред, но не и отзад. Обърна се и погледна болногледача.

Бързо смени болничната пижама със синята униформа на дебеланкото. Беше му твърде тясна, панталоните — твърде къси. Отказа се да пробва обувките му. Хвърли ги под леглото. Надяваше се пазачът да не гледа твърде внимателно. Пъхна ръцете и краката на болногледача под ремъците и ги стегна. Дебеланкото изстена. Слоун пъхна в устата му края на пижамата и го зави така, че чаршафът да достига под носа му. Взе бележника му от стола и се обърна към вратата, но мярна отражението на пазача, който надничаше през прозорчето.