Робърт Дугони
Всички виновни (69)

69.

Нападателят замахна с пушката, за да отбие горящата бутилка. Тя се разби в стената, възпламени се и опръска лицето и дрехите му с горящ алкохол. Последният изстрел разби полилея над главата на Дженкинс и го поръси със зелени стъкълца.

Празна цев. Празен пълнител.

Дженкинс прескочи бара, стиснал ръжена.

Добре обучен, нападателят се претърколи на пода, за да изгаси пламъците, изправи се и извади пистолет, но Дженкинс вече бе при него. Замахна с ръжена като с бейзболна бухалка и пистолетът отхвърча. Пак понечи да удари. Нападателят вдигна ръката си и хвана ръжена във въздуха — с удивителна сила и издръжливост на болка. Стисна металната пръчка и се изправи като великан, излизащ от земните недра, раменете му бяха като броня на кола. Без да пуска ръжена, Дженкинс го изрита в корема. Все едно риташе стената. Нападателят рязко наведе главата си напред и удари Дженкинс в челото, повали го назад. Чернокожият падна, но без да пуска ръжена и повлече нападателя със себе си. Когато гърбът му се удари в земята, подпря с крак нападателя в корема и го прехвърли над главата си. За съжаление ръженът се изплъзна от ръцете му.

Дженкинс се изправи и вдигна ръка, за да отбие удара. Твърде бавно. Ръженът го фрасна в ребрата, остра болка като електрически ток прониза тялото му и той падна на колене. Чу свистенето на металната пръчка, когато нападателят замахна към главата му като с брадва. Нямаше шанс да го спре. Дженкинс скочи напред, пое удара с гърба си и блъсна нападателя в корема с раменете си като нападащ бик, повали го върху горящата ламперия на стената. Стисна ръката му, изви я и ръженът падна. Нападателят го отблъсна и извади петнайсетсантиметров нож от кания на бедрото си, хвърли се към него и замахна с острието. Дженкинс отскочи. Не можеше да вдигне дясната си ръка, в носа и устата му се стичаше кръв и затрудняваше дишането му. Силите го напускаха.

Нападателят избърса кръвта, която се стичаше от една рана на челото му и омаза цялото си лице в зловещ червен цвят.

— От кучетата ти ще стане хубава тор — изсъска и размаха ножа.

Болката и гневът се сляха в едно, от гърдите на Дженкинс се изтръгна гърлен, животински рев на безумна ярост. Когато нападателят пак замахна с ножа, чернокожият скочи и се завъртя, вдигна десния си крак и фрасна с тежката обувка противника си в лицето. Отново се завъртя и нанесе удар с левия. Нападателят отстъпи назад, олюля се и остана като замаян — силует в тъмната стая. Дженкинс събра сили и пак се изправи. Изрита с пета нападателя в гърдите. Той политна назад и голямото стъкло зад него се строши с трясък. Преметна се през парапета и изчезна.

Дженкинс падна на колене.

— От теб също — прошепна.