Робърт Дугони
Всички виновни (55)

55.

Том Моли се залепи зад един спортен автомобил с размерите на танк, вдигна телефона на колата си, който беше демоде по съвременните стандарти, и набра номер на клавиатурата с палеца си.

Марти Банто вдигна на второто позвъняване.

— Мол? Къде си бе? Франклин те търси под дърво и камък. Твърди, че си отишъл в тоалетната преди няколко часа и така и не си излязъл. Тревожи се да не си пропаднал в тоалетната чиния. Тъкмо щяхме да теглим сламки, за да определим нещастника, който ще се гмурне да те търси.

— Радвам се, че толкова ме обичате. Имаш ли представа какво иска от мен Рейбърн?

Когато Дж. Рейбърн Франклин търсеше Моли, винаги питаше Банто. Двамата детективи взаимно се прикриваха и шефът им го знаеше. Така можеше да известява единия чрез другия, когато търсеше някого от тях.

— Нещо конкретно?

— Не ми каза много, а и не ме интересува, защото точно свършвам работата и си тръгвам.

— Кога тръгваш?

— Сега — твърдо заяви Банто. — Тръгвам в този момент, Мол. И да знаеш, че бързам и този въпрос никак не ми харесва.

— Кой въпрос, Банто?

— Не се прави на неразбрал. Познавам този тон. Искаш услуга. Слушай, Мол, единственият, който ме яха повече от Франклин, е Джейни. Искам да се прибера у дома и да отделя малко време на децата, преди лятото съвсем да свърши. Тя не е доволна, че работя през уикендите.

— Кажи, че аз съм виновен.

— Винаги така казвам.

— Нищо чудно, че толкова ме харесва.

— В момента те харесва повече отколкото мен.

— Знаеш какво ще стане, Банто. Десет минути след като се прибереш вкъщи, синът ти ще отиде у някое съседче да играе видеоигри, а дъщеря ти ще се хване за телефона. — Моли премина на друга вълна. — Освен това искам нещо съвсем малко.

— Знаех си. — На Моли му се стори, че чува нещо като удар с юмрук по маса. — Познавам те като пръстите на едната си ръка. Абе аз да не съм ти лична секретарка?

— Трябва ми да провериш един човек.

Банто взе химикалка. Можеше да спори, но накрая Моли пак щеше да надделее. Винаги надделяваше. По-бързо щеше да стане, ако просто изслуша какво иска от него.

— Казвай.

— Много съм ти задължен за тази услуга.

— Само за тази? По-скоро ще спечеля от лотарията, отколкото да доживея да ми се отблагодариш.

— Името е Джон Блеър.

Моли каза имената буква по буква.

— Оня, дето се обажда вчера ли?

— Същият.

— Какво има?

— Бях цяла сутрин с него.

— Оня, дето чакаше във фоайето сутринта ли?

— Ти си бил голям детектив, Марти.

— Да, защо не отгатнеш сам досието му?

— Извинявай. Добре де, имам предчувствие. Този човек твърди, че е служил в морската пехота. Провери военните архиви и виж дали името ще излезе. Освен това каза, че е адвокат в Бостън. Провери в Масачузетската адвокатска колегия.

— Добре че всички престъпници са картотекирани.

Моли се засмя:

— Да, лесно е. Сестра ми е една от тях. И се опитай да изтеглиш негова снимка от Управлението по превозните средства. Забелязах и една лепенка на бронята на колата му тази сутрин. Под наем е, но не е взета от някоя от големите фирми. Провери дали има резервация на името на Блеър. Ще ти се обадя пак след половин час.

— Божичко, Мол, още нещо няма ли да поискаш? Например да ти приготвя сандвичи и да те изпишкам?

— Сандвичите не са лоша идея. Другото вече е перверзия.