Робърт Дугони
Всички виновни (75)

75.

Мотринът достатъчно облекчи болката му, за да може да седне на леглото, без да го боли всяко мускулче. Главата му сякаш все още бе пълна с мъгла, гъста като над остров Камано, но постепенно се разсейваше; очертанията на предметите в стаята ставаха все по-ясни, движенията не му се струваха като на забавен кадър. Алекс седеше на стол до леглото. Високият хилав мъж, когото бе видял най-напред при вратата, сега крачеше напред-назад из стаята. Началникът на ЦРУ Уилям Бруър носеше безупречна бяла риза с ръкавели и тъмносиня вратовръзка. От дясната му китка висеше златна верижка. Прошарената му коса бе в тон с фините ивици на сакото му, което бе закачил на облегалката на един стол. Брадата му вече се чернееше, макар че силната миризма на афтършейв говореше, че наскоро се е бръснал, вероятно след следобедната тренировка. Имаше фигура на човек, който редовно играе скуош или ракетбол.

Имаше изражение, сякаш току-що е платил много пари за посредствено ядене.

— От Мексиканското управление по разузнаване се обадиха да питат защо се интересуваме от организация, несъществуваща от трийсет години — заговори той, крачейки. — Нямах представа за какво говорят, но не им го казах. Обясниха ми, че са им се обадили от представителството ни в Мексико Сити с искане за информация за дясна революционна групировка, наречена Мексикански фронт за освобождение, и по-специално за някого с прякор „Пророка“. Това искане явно е дошло от Джо Браник. — Бруър спря да крачи и се вгледа в Дженкинс с най-строгия си началнически поглед. — Бихте ли ми обяснили какво означава това, агент Дженкинс?

Въпреки болката Дженкинс не успя да сдържи усмивката си.

— Господин Бруър, не са ме наричали „агент“ от трийсет години.

Бруър кимна:

— Знам. Прочетох досието ви. Обявили са ви за абсолютно откачен. — Погледна Алекс. — Агент Харт обаче ми каза, че не е вярно. Също така твърди, че сте човекът, който най-бързо може да разнищи тази история. Вярвам й и за двете. — Погледна часовника си. — Проблемът е, че ако става нещо, трябва да го разбера бързо. Защото след около десет минути президентът ще се обърне към нацията и ще потвърди сведенията от Мексико Сити, че сме постигнали споразумение за увеличаване вноса на нефт и природен газ от Мексико. Когато това стане, приятелите ни в Близкия изток няма да са много доволни. — Бруър завъртя стола, на който бе преметнал сакото си, и го възседна като кон, опря лактите си на облегалката. — Агент Харт ме запозна с теорията на Джо Браник, че този Мексикански фронт за освобождение вероятно отново действа. Искам да чуя и вашето мнение.

— Не е теория.

— Началникът на мексиканското разузнаване мисли, че е. Твърдеше, че не са открили никакви доказателства за съществуването на тази организация и почти ми се присмя, че се интересуваме от групировка, която от трийсет години я няма. Каза, че се занимават с истински терористи, не с призраци от миналото.

— През 1973 година се занимаваха. Ние също.

— С Пророка ли?

— Да.

Бруър кимна към кръглата масичка зад себе си, на която имаше отворен голям плик.

— Прочетох материалите за него. Докато вие се реехте между този свят и страната на сънищата, внимателно прегледахме купищата информация за този човек и организацията му. Всичко показва, че Пророкът или никога не е съществувал, или е мъртъв. От три десетилетия не се е чуло нищо за него.

— Информацията е погрешна.

Бруър дълбоко си пое дъх и издиша силно. Изпитателно погледна Дженкинс, не му вярваше, но не искаше да го каже направо.

— Добре, кажете ми защо мислите така.

— Защото мексиканският нефтен пазар е свещен. Кастанеда не може да сключи договор, който пак ще върне американските петролни компании в страната.

Бруър вдигна следобедния брой на „Поуст“ така, че Дженкинс да види заглавието. Срещата на върха между Мексико и САЩ бе неизбежна.

— Грешите. Той вече е сключил договора. Президентът ще потвърди, че срещата е насрочена вдругиден, ще започне с церемония на Южната морава.

Дженкинс поклати глава:

— Вие грешите. Той се е съгласил да се срещнат, но няма да подпише споразумението за нефта.

— Преговорите са факт, агент Дженкинс. Срещата е само представление.

— Наистина ще е представление, но не такова, каквото всички очакват.

— Какво искате да кажете?

— Той ни готви капан.

— Кастанеда ли?

— Да.

— Мислите, че той е Пророка?

— Не, твърде е млад. Но мисля, че действа под ръководството на Пророка.

— И Пророка ни готви капан?

— Пророка е нагласил преговорите, защото познава Робърт Пийк. Знае какво Пийк е обещал на американците и как смята да спази обещанието си. Използва го като стръв при преговорите.

— Защо?

— За да се добере до него. Почти успя в Южна Америка, но смъртта на Браник му попречи. Наложи се да промени плановете си. Той е много хитър. Настоятелен и търпелив. Защо не? Чака този момент от трийсет години. Казал е на Кастанеда да издаде за преговорите, за да принуди Пийк да действа. Сигурен е, че ще проработи, защото знае, че Пийк е арогантен кучи син, който се интересува само от кариерата си. Затова ще иска колкото се може по-бързо среща на върха.

Бруър поклати глава:

— Искате да повярвам, че един от най-известните терористи в историята на Мексико, човек, за когото се смята, че е мъртъв от трийсет години, не само е жив и здрав, ами и води тайни преговори?

— Защо не? — Дженкинс сви рамене. — Нали съм луд.

Алекс се намеси като посредник в спор:

— Директорът иска да каже, Чарли, че вероятността за такъв сценарий изглежда доста малка.

— Не ме интересува какво иска да каже директорът. — Дженкинс се обърна пак към Бруър. — Знам, че теорията на вероятностите не важи за този човек. Аз съм изучавал действията му. Опитах се да вникна в мислите му, затова много добре го познавам. Той е революционер, религиозен фанатик и гений, събрани в едно. Знам също, че понякога нещата се развиват противно на всяка логика, че човешките постъпки не могат да се предвидят, че често е трудно да разберем защо хората искат да правят нещата, които правят, и колко време са готови да чакат.

Бруър се изправи:

— Може и така да е, но аз трябва да решавам реални проблеми.

— Не се заблуждавайте, той е напълно реален.

Бруър потърка челото си:

— Обяснете ми тогава нещо. Според това, което прочетох, преговорите са в противоречие с всичко, в което този човек вярва. Защо го прави?

— Нали ви казах, че няма да има споразумение и той го знае. Мотивът му не е политиката или нефтът. Той се ръководи от нещо по-първично. — Дженкинс погледна Алекс. — Ръководи се от онова, което те мотивира, когато са ти отнели всичко, което обичаш, и не искаш или не можеш да простиш.

— Какво е то? — поинтересува се Бруър.

Алекс отговори вместо Дженкинс:

— Отмъщението.