Робърт Дугони
Всички виновни (11)

11.

„Фостър и Бейн“, Сан Франциско

Тина взе листчето от ръката на Слоун и го погледна, сякаш се съмняваше, че почеркът е неин. Върна му го.

— Не знам.

Слоун се засмя:

— Да разбирам ли, че не е оставил съобщение?

Тя отново взе листчето, огледа го и пак му го върна.

— Къде пише, че е оставил съобщение?

— Добре, кой е този човек?

— Откъде да знам? Може би е някой нахакан младок, който пробутва предложения за инвестиране в ценни книжа. Получаваш по пет такива обаждания на седмица.

Слоун се усмихна:

— Можем да проверим.

— Ами обади се.

Той вдигна вежди.

— А, разбрах. „Да проверим“, означава „аз да проверя“. — Тя взе листчето, завъртя очи и излезе, като си мърмореше.

След по-малко от минути пак влезе.

— Много си бърза.

— Не чак толкова. Даян се обади току-що. Негова светлост иска да обсъдите срещата ти с „Трансамерикан Иншурънс“ в понеделник. Искаш ли в близките три часа да отклонявам всичките ти обаждания?

Слоун не беше в настроение за разговор с Боб Фостър.

— Ти какво й каза?

— Извъртях въпроса, казах й, че си в тоалетната. Ако пак се обади, мога да й кажа, че си се измъкнал, преди да успея да ти предам.

Тина се усмихна съзаклятнически.

Слоун грабна шлифера си от облегалката.

— Ти си гениална, благодаря ти.

— Не се храня с благодарности. Искам повишение.

— Ще видя какво мога да направя. Но не искам да излезеш лъжкиня пред Даян. Приятни празници.

Тя постави ръката на гърдите си, подаде му папката със застрахователните документи, вътре пъхна три писма и химикалка.

— Изчакайте още минутка, господин Най-добър от най-добрите. Може ли един автограф?

Той набързо надраска името си и й върна писмата.

— Какво подписах.

— Нищо особено. Парична издръжка за Тина. Платена ваканция за Тина. Позволих си да оформя документите вместо теб.

Той й върна химикалката.

— Как беше тази година?

— Отлично, както винаги.

— Браво.

Той пъхна сгънатото листче с бележката в джоба си, почука по картината на стената и като намигна на Тина, бързо излезе и закрачи по коридора.