Робърт Дугони
Всички виновни (18)

18.

Паркър Мадсън стоеше на остъклената си тераса, гледаше през матовите прозорци и пиеше чай от чаша с щампа на елен — коледен подарък от секретарката му. Над гордите рога на животното бяха изписани думите „На най-благородния човек“. На ниско окосената ливада, осветена на места от японски фенери, Екстър дъвчеше спукана баскетболна топка. Внукът на Мадсън нямаше да е доволен, но децата научават от кучетата ценни уроци. Този щеше да е за оставянето на играчки без надзор.

Мадсън се обърна и пак се вгледа в листа, който държеше, под бледата зеленикавозлатиста светлина на настолната лампа. Според списъка на обажданията, последните три телефонни разговора бяха проведени на интервали от две минути един след друг, два бяха с кода на Сан Франциско. Първият номер бе на известна адвокатска кантора, вторият — на частен дом в Пасифика, Калифорния. Общото между двата беше едно име — господин Дейвид Алън Слоун.

Според Адвокатската асоциация в Сан Франциско Слоун работеше в кантората „Фостър и Бейн“. Адвокат. Това се стори интересно на Мадсън. Обажданията бяха таксувани като едноминутни, което показваше, че са продължили по-малко от минута — само колкото да оставиш съобщение или да предадеш да ти се обадят на друг номер.

Мадсън върна листа в папката, затвори я и извади друг. Слоун бе роден на 17 февруари 1968 година. Никога не се беше женил и нямаше деца. Социалноосигурителният му номер бе с калифорнийска регистрация, код 573. Според Щатската здравна и статистическа служба свидетелството му за раждане бе подновено през 1974 година. Не се споменаваше по каква причина, но Мадсън предположи, че е заради смъртта на родителите на Слоун, загинали при автомобилна катастрофа в Южна Калифорния още в детството му. В папката имаше изрезка от „Лос Анджелис Таймс“ със снимка на кола, намачкана като хармоника около телеграфен стълб. На шест години Слоун бе останал пълен сирак. Прекарал детството си при приемни семейства, а на седемнайсет постъпил в Морската пехота на САЩ. Не беше необичайно непълнолетен да постъпи в армията. Някои лъжеха за възрастта си, други представяха фалшиви подписи от родителите си. От документите не се разбираше какво е направил Слоун. Някак си бе излъгал наборната комисия. Когато видели резултатите от изпита за годност за военна служба — един от най-високите резултати в историята на Морската пехота — никой не се интересувал на колко е години. Мадсън сложи очилата си и пак погледна числото. Правилно го беше прочел. Следващи изпити показали, че Дейвид Слоун е с коефициент на интелигентност 175. Почти гений. И не бил само умен. Макар че бил най-млад, офицерите видели достатъчно качества в него, за да го направят командир на взвода си — първа морска дивизия, втори батальон, пета рота. През четиригодишната си служба Слоун натрупал забележителен актив, бил награждаван за точна стрелба и получил „Сребърна звезда“ за храброст в Гренада. Мадсън погледна медицинския му картон. Слоун бил улучен от кубински куршум в рамото, след като си свалил бронираната жилетка при едно сражение. Това обясняваше доклада, приложен към медицинския картон — психологически профил. Мадсън насочи лампата към листа.

Войникът има изключителен интелект, умения и командирски качества. Другарите му във взвода показват уникална готовност да го следват, преданост към него и доверие в способностите му, които въпреки възрастта му са невероятни. При все това не бих препоръчал този войник за военно училище. Единственото му обяснение за свалянето на бронираната жилетка по време на сражение беше, че му „тежала“ и искал „да се движи по-бързо“. На пръв поглед е небрежност, несъответстваща на човек с такъв ум и способности, очевидно пренебрегване на мерките за лична безопасност. При следващи срещи обаче се установи, че войникът е склонен към импулсивни постъпки. Сподели, че решил да се запише в Морската пехота, когато случайно минавал покрай наборния център, на път за железарията. „Стори ми се интересно.“

Мнението ми е, че армията е запълнила някаква празнота в живота му — стабилността на монотонното ежедневие, близостта на другарите. Затова не е изненадващо, че си е създал здрави връзки с хората, с които служи. При все това спонтанното му решение да постъпи в Морската пехота е напълно сравнимо с решението да свали жилетката си. Това показва, че той е човек, недоволен от живота си, склонен да взема неочаквани решения, за да го промени. С такова поведение в бъдеще може да застраши не само себе си, а и живота на хората, за които отговаря.

Мадсън остави листа и притисна устните си с пръст, бавно се усмихна. Слоун приличаше на войниците, които той набираше — мъже без близки, способни и решителни, но нешлифовани, нуждаещи се от напътствия и дисциплина. Да ги командваш много приличаше на дресировката на кучета. Мадсън ги сриваше и пак ги изграждаше, научаваше ги на дисциплина само колкото да може да ги контролира, без да прекършва духа и естествения им воински инстинкт. Хвърли парче месо сред кучетата и цялото обучение ще отиде по дяволите. Ще настъпи хаос. Инстинктите ще вземат връх. При хората бе същото. Във Виетнам Мадсън го беше наблюдавал безброй пъти — тъмната страна на човешката психика, която кара мъжете да изстрелват по стотина куршума в барака, пълна с жени и деца, след което да я изгорят до основи. Тези мъже изпълняват заповеди, без да се интересуват от моралните и етичните последствия от действията си. Мъже, които вършат работа. И също като с кучетата, никога не трябва да им обръщаш гръб.

Мадсън затвори папката. Службата за национална сигурност щеше да предостави разпечатка от телефонните разговори на Слоун през последните шест месеца, а също да проследи плащанията от кредитната му карта. Всичко това беше добре, но Мадсън нямаше време за губене. Макар че на пръв поглед между Джо Браник и Дейвид Слоун нямаше нищо общо, със сигурност трябваше да има връзка. Браник на два пъти бе търсил Слоун по телефона и му беше изпратил писмо.

С новата си играчка в уста Екстър влезе в стаята, ноктите му тропаха по дъските. След смъртта на жена си Мадсън бе махнал всички персийски килими от къщата. Килимът заглушава шумовете, а генералът не обичаше изненадите.