Робърт Дугони
Всички виновни (87)

87.

Навремето солариумът на третия етаж в Белия дом бил използван като класна стая за обучение на президентските деца. Използвали го и като стая за семейни събирания през уикендите. Децата на Робърт Пийк бяха големи, когато той зае сегашния си пост. По дъбовата ламперия на стените висяха негови снимки със семейството му, в моменти на работа и забавления. В центъра на всички бе той, Робърт Пийк — президентът на Съединените щати, син на изтъкнат държавник. Зад витрини с опушени стъкла бяха подредени луксозни книги, сувенири и грамоти, събирани през цялата му невероятна политическа кариера. Бяха изложени между семейни снимки, всичките — осветени от бледи прожекторчета, фокусирани върху тях. Единствената друга светлина идваше от старата настолна лампа — сякаш стаята бе нарочно затъмнена, за да не издава мръсните тайни на Робърт Пийк, които биха могли да помрачат внимателно изградения му образ.

Слоун седеше с папка в скута и четеше докладите на Чарлз Дженкинс, документите, убедили Робърт Пийк да изпрати отряд „Орлови нокти“ на смъртоносната мисия в планината. В течение на шест месеца Дженкинс посещавал селото, описанията на събиранията ставаха все по-убедителни и пламенни. Отначало звучаха скептично, после преминаваха през внимателни обяснения и завършваха с твърдо убеждение. Слоун за втори път прочете един пасаж:

Събитията, на които станах свидетел, не бива да се пренебрегват. Атмосферата на тези събрания е като наелектризирана — все едно наблюдавам свръхестествено явление. Това дете не просто цитира светото писание — думите се изливат от устата му като нектар, сякаш са писани от него… или за него. Хората идват не просто да го слушат.

Те попиват думите му, държат се като хипнотизирани от самото му присъствие.

Слоун се замисли за съдебните заседатели на делата си, когато имаше чувството, че копнеят да чуят думите му.

„Проповедите“ на детето, както ги наричат местните, стават все по-обезпокоителни. Макар че продължава да говори за мексиканските национални идеали, реториката му става все по-антиправителствено насочена. Проповядва за връщане към принципите на мексиканската революция — повече свободи за бедните и коренните жители, даване на земя на онези, които я обработват, национализация на банките и природните богатства, социални и здравни субсидии. Все повече критикува мексиканското правителство и намесата на Съединените щати във вътрешните работи на страната. Макар че не призовава открито към насилие, то неведнъж подканва слушателите си да предприемат решителни действия.

* * *

Не можем да пренебрегваме влиянието на бунтовниците с марксистки възгледи, които се стремят да превърнат Мексико във втори Виетнам. С лавинообразното увеличаване на онези, които идват да слушат проповедите, посланията на момчето вероятно ще излязат от пределите на джунглата и ще достигнат до по-образована аудитория — студентите, работниците и синдикатите, причиняващи вълнения в големите мексикански градове. Ако това стане, влиянието, което това дете има и на което станах свидетел, може да наруши сериозно стабилността на сегашното управление.

Вратата се отвори.

Робърт Пийк влезе, носеше ежедневно облекло — дънки, кашмирен пуловер и чехли. Сякаш не забелязал Слоун, се приближи до стъклена масичка до прозореца, отпуши кристална гарафа и си наля бренди в чаша с широко гърло.

— Всичко, което съм правил, е било за доброто на страната си — изрече с гръб към Слоун. — Армията беше в пълна бойна готовност, Близкият изток заплашваше да избухне. Флотът ни в Индийския океан и Персийския залив бе в опасност.

Пийк се обърна с лице към него. Привидното спокойствие и арогантното му държане не можеха да скрият онова, което издаваха жестовете му. Знаменитите му сини очи бяха уморени, без блясък, с тъмни сенки под тях. Кожата му беше бледа освен бузите, зачервени от високото кръвно налягане.

Дълбока омраза и гняв изпълниха Слоун при тази надменност, той се почувства, сякаш в тялото му се е отворила жестока язва. Остави папката и се изправи.

— Ще ви кажа какво сте направили — изсъска. — Избили сте невинни жени и деца.

Пийк прехапа устни, но настоя:

— Дадох заповедта, защото в противен случай последствията щяха да са много по-сериозни.

— Дали сте я, за да спасите политическата си кариера.

— Ако беше избухнала революция, пак щяха да загинат невинни жени и деца.

— Знам само, че заради вас са загинали невинни.

— Понякога се налага човешки животи да се жертват за доброто на една страна, за общото благополучие. Не съм го измислил аз. Моята работа бе да не позволявам нещо да застане между нас и мексиканския петрол. Просто си свърших работата.

Слоун бе изрекъл същите думи пред майката на Емили Скот и сега се засрами от себе си.

Пийк заобиколи ъгловото кресло, подпря се на него, сякаш не можеше да пази равновесие.

— Не мога да променя онова, което се е случило преди трийсет години, господин Слоун.

— Сигурен съм. Но можехте да промените това, което се случи тази седмица.

— Не знаете онова, което аз знам, онова, което съм знаел тогава. Не седите на моето кресло. Не можете да ме съдите.

— Грешите. В момента седя на креслото ви. И ви съдя.

Пийк събра ръцете си пред устата и наведе глава, сякаш се молеше.

— Тези преговори са по-важни от всичко, което се е случило между нас. Имаме шанс да намалим и вероятно да премахнем зависимостта на тази страна от близкоизточния петрол и всички проблеми, произтичащи от това. Сделката е много изгодна.

— Няма да има сделка, господин Пийк. Миналото най-после ви застигна и вече не можете да му избягате, баща ви не може да ви спаси сега. Не можете да дадете една заповед и да се измъкнете. Той ви надхитри. Затънали сте до уши. Разгневихте ОПЕК и ако не успеете да върнете американските компании в Мексико, главата ви ще отхвърчи. Няма път назад. Трябва да участвате в срещата, иначе ще се разделите с поста си. Но точно в момента това е най-малкият ви проблем.

Пийк изпи последната глътка бренди.

— Мерките за сигурност ще са по-строги от всякога. Няма начин този човек да се добере дори на километър от Белия дом.

— Ако си вярвахте, нямаше да водим този разговор.

Адамовата ябълка на Пийк подскочи като риболовна плувка.

— Казвате, че познавате този човек, Пророка, така ли?

Слоун не отговори.

— Сигурно искате нещо в замяна.

— Не искам много. Като се имат предвид залозите. Вие съсипахте живота ми. Искам да съсипя вашия. Понякога се налага човешки животи да се жертват за доброто на една страна, за общото благополучие. Не съм го измислил аз, господин Пийк. Вече знаете условията ми.

Пийк поклати глава:

— Няма да стане.

Слоун стана и се отдалечи към вратата.

— Тогава утре по това време ще сте мъртъв.