Робърт Дугони
Всички виновни (39)

39.

Чарлстаун, Западна Вирджиния

Тъмносиният шевролет „Блейзър“ на Питър Хо с надпис „Патоанатомична лаборатория на окръг Лаудън“ чакаше пред колониалната къща на Том Моли. Бледожълтата постройка със сини капаци се намираше в края на задънена улица. В градината цъфтяха рози и азалии, моравата се зеленееше — с няколко кафяви петна там, където не достигаше вода от пръскачките. Моли спря колата си и огледа квартала — зелените морави, високите дървета и спретнатите къщички, осветени от подредени в абсолютно права линия улични лампи. В такава къща и в такъв квартал мечтаеше да живее Бърт Купърман.

Това никога нямаше да се сбъдне.

Моли лично бе съобщил лошата новина на семейството му. Беше известявал и друг път роднини на убити, но никога като сега. Деби Купърман се разплака още щом го видя. Тя знаеше. Всички знаеха. Бяха се събрали. Чакаха. Надяваха се, въпреки че нямаше надежда. Бебето заплака в ръцете на майка си. С пълно основание.

Според Дж. Рейбърн Франклин катастрофата обясняваше защо Купърман просто бе изчезнал, защо не се е обадил от местопроизшествието, защо парковите полицаи не са го заварили. Куп просто не беше стигнал. Колата му поднесла на завоя и паднала от скалите в Шенандоа. Това бе най-логичното обяснение.

Не и за Том Моли. Звучеше му твърде просто.

Бърт Купърман не беше изхвърчал случайно от завоя, през който е минавал стотици пъти в живота си. Не беше преценил грешно скоростта заради умора. Някой е искал да изглежда така. Някой е искал да го нагласи като нещастен случай, сякаш в бързането да стигне до местопроизшествието, младият полицай е направил фатална грешка. Доста добре се бяха справили. Бяха заличили всички улики, дори следите от гумите на полицейската кола при местопроизшествието. Не са били случайни убийци или аматьори. Бяха добри. Наистина добри.

Но не са познавали Бърт Купърман, както го познаваше Том Моли.

Не знаеха, че Куп е израснал в планината, че е тръгнал на лов в горите на Западна Вирджиния и за риба по реките й, откакто е станал достатъчно голям, за да седи в скута на баща си и да вижда над волана. Не са знаели какво е да си млад полицай в края на дежурството и да отиваш към първия труп в кариерата си. Купърман не е бил уморен. Сетивата му не са били притъпени. Бил е буден и нащрек.

Моли спря, слезе от колата и се наведе да вдигне велосипеда на сина си. Подпря го на парапета при верандата, но той се наклони и падна. Моли пак го вдигна. Отвори преградата против комари на вратата и чу бръмчене на вентилатор — не обичаха да използват климатичната инсталация нощем, защото беше скъпо и въздухът застояваше. Питър Хо седеше на дивана до Маги. Тя носеше шорти и фланелка с щампа на полицейския отбор по бейзбол. Червената й коса бе вързана на опашка. Никога не му се беше виждала толкова красива. Дъщеря му, Бет, лежеше на елипсовидното килимче и се опитваше да чете книга, докато Ти Джей, все още по бейзболен екип, притискаше слушалката на Хо до главата й. Тя го пъдеше като досадна муха, но така само го насърчаваше.

Маги стана от дивана и прегърна мъжа си.

— Добре ли си?

Той преглътна сълзите си, които не беше успял да пропъди в антрето на Деби Купърман.

Маги се отдръпна.

— Има ли нещо ново?

Той поклати глава, съмняваше се, че ще има. Официалният доклад гласеше, че Бърт Купърман е загинал при трагичен инцидент. Нямаше веществени доказателства за противното.

— Ще ти сложа нещо за вечеря — каза Маги.

— Не съм гладен, благодаря.

Погледна децата, които отбягваха да го гледат, чувстваха, че е станало нещо лошо. Наведе се и ги прегърна силно. Когато ги пусна, Маги се намеси:

— Хайде, деца, време е за лягане.

Избута ги навън, като ги целуна по главите, преди да излязат. Взе слушалката от Ти Джей и я върна на Хо.

— Приятно ми беше, Питър.

Той се усмихна тъжно:

— И на мен, Маги. Лайза искаше да ти се обади за църковната церемония. Ще е лудница.

— Знам как е. Сигурен ли си, че не искаш да останеш да хапнеш с нас? Не е проблем.

— По-добре не. Тази седмица на няколко пъти пропусках вечерята вкъщи. Трябва да се прибирам. Няма да се бавим.

Хо изчака Маги да излезе и се обърна към Моли:

— По трупа има много синини. Контузия на тила, от която вероятно е загубил съзнание.

Моли се беше обадил на Хо от мястото на произшествието, каза му да го чака в кабинета си, за да приеме трупа на Купърман. Остави двама униформени да пазят сградата, докато съобщи новината на семейството на загиналия.

— Можеш ли…

— Да кажа дали контузиите са причинени от катастрофата или са отпреди това? — Хо мрачно поклати глава. — Съжалявам, Том. Иска ми се да можех, но при скоростта, с която се е движил, и падането от толкова високо… Вероятно се е удрял много в колата. Мога само да гадая. Има линейно черепно счупване, говорещо за удар в предното стъкло. Има счупване и в основата на черепа. — Посочи тила си. — Можеше да не го забележа, особено при линейната фрактура.

Моли седна на дивана и потърка лицето си.

— Базалната фрактура може да означава удар с тъп предмет по тила, например с приклад, преди да го пъхнат в колата и да го хвърлят в пропастта.

Хо продължи, без да коментира:

— Има мозъчен кръвоизлив, който също може да е причинен от удар преди настъпване на смъртта. Проблемът е, че не можем да определим кое е причинено при катастрофата и кое — по-рано, макар че съм почти сигурен, че е бил ударен преди това.

Хо взе един плик от дивана и го хвърли в скута на Моли.

— Джон Дънбар. Лабораторията ми дължеше услуга.

— Кой Джон Дънбар?

Хо посочи плика.

— Джо Браник. Помолих ги да ускорят изследванията, без много шум.

Моли се вгледа изпитателно в лицето му.

— Не се е самоубил, нали?

Хо поклати глава:

— Също не можем да сме категорични, но е почти сигурно.

Моли отвори плика, извади няколко снимки и листа от балистичната експертиза.

— Какво мислиш като лекар?

— Мисля, че по-вероятно е убийство.

Моли прегледа експертизата.

— Съвпада с балистичното изследване.

— Няма куршум, Том. Следите от барут по пръстите и главата съвпадат. Оръжието е същото. Специфичните следи от барут по кожата на главата и лицето говорят за единичен изстрел от упор. Има травма на тъканите около слепоочието, кръвоизлив…

— Което означава, че дулото на пистолета е било допряно до главата му или много близко.

— Точно така, а траекторията на куршума през черепа отговаря на рефлексното движение, което може да се очаква при собственоръчно нанесена рана. Куршумът е влязъл през слепоочието и е излязъл от задната, горна част на главата. — Хо посочи плика. — Ще видиш няколко хубави снимки, които те съветвам да запомниш добре, след което да ги унищожиш.

Моли взе снимките и стана. Мислеше по-добре, когато крачеше.

— При кръвните изследвания излезе ли нещо?

— Не. По тялото няма следи от убождания, нито признаци за направена инжекция. Предполагам, че няма да открием следи от тежки метали, отрови, лекарства или наркотици, но резултатите ще са готови след две седмици.

— Защо тогава мислиш, че не е самоубийство?

Хо надигна бирата си и присви очи, приглади косата си назад и се загледа в пода, сякаш си припомняше събитията.

— Тъкмо се канех да завия трупа, да го върна в хладилника и да ти се обадя да ти кажа, че предчувствието ти пет пари не струва, когато забелязах порязване от горната страна на ръката, точно над кокалчето на средния пръст. Тук има хубава снимка.

Хо взе плика и извади снимка на драскотината върху ръката на Джо Браник.

— Виждаш ли?

Моли не се впечатли:

— Това е драскотина. Може да е от всичко. Може да е станало, когато е паднал.

— Възможно е. Драскотината не е важна. Важното е, че няма съсирек. Няма кръвотечение.

Моли достатъчно разбираше от трупове, за да види логиката.

— Слушам те, Питър.

— Така. Знаеш как действа кръвоносната система. Когато човек е жив, кръвта му тече из тялото. Затова, когато застрелят или порежат някого, около мястото на раната се получава кръвотечение, кръвните клетки излизат от кръвоносните съдове около травмата. Като при кръвоизлива на Купърман в основата на черепа. — Хо вдигна ръка и сви юмрука си. — Когато човек умре, кръвта спира да тече. Сърцето вече не я изпомпва и тя не прониква в тъканите при нараняване. Липсата на червени кръвни клетки в района на нараняването е свидетелство, че то е получено след настъпването на смъртта. При използване на оръжие с голям калибър това е трудно да се установи, защото куршумът разкъсва твърде много тъканите.

— Защо мислиш, че случаят е бил такъв?

Хо закрачи около стъклената масичка в хола.

— Заподозрях, че е станало така. Затова направих тънка биопсия. Вкарах игла с малък диаметър, пет-шест пъти по-тънка от косъм, в тялото. Взех проби от различни тъкани, направих микроскопски препарати и ги оцветих с хематоксилон и еозин. Установих, че кръвните клетки са още в тъканта. Не са изтекли от кръвоносните съдове.

Моли кимна:

— Значи, когато са го застреляли, вече е бил мъртъв.