Робърт Дугони
Всички виновни (84)

84.

Гърмежът проехтя в каньона отдолу. Невъзможно бе да се определи откъде идва, но мишената бе ясна. Паркър Мадсън гледаше към небето, когато куршумът прониза гърдите му под вдигнатата му лява ръка. Той рязко се наклони на една страна, сякаш се прекърши на две. Олюля се назад, краката като че ли вече не изпълняваха функцията на крайници, а бяха само опори, крепящи тялото му изправено. Куршумът, „Ремингтън Голдън Сабър“ с кух връх, продължи през тялото му, нанасяйки тежки поражения. Проникна между ребрата му, разкъса хрущяли и мускули, прониза белите му дробове и излезе от другата страна.

Мадсън изпусна косата на Тина и се свлече на земята. Ножът падна от лявата му ръка, той я притисна към тялото си и усети топлата кръв, наквасваща униформата му. На лицето му се изписа разбиране за онова, което тялото му вече знаеше, което никой човек, независимо колко подготвен, не може да приеме. Не беше просто ранен, а смъртоносно ранен. Вдигна глава и потърси източника на куршума, изглеждаше почти заинтригуван от това неочаквано развитие на нещата.

Слоун седеше на земята с изпънат напред ляв крак и подвит под тялото десен, ръцете му леко трепереха. Все още стискаше колта, насочен към целта си.

— Твърде късно — отново прошепна Мадсън с разкървавена уста и посегна към пистолета си.

— Този път сбърка — каза Слоун и пак дръпна спусъка.