Робърт Дугони
Всички виновни (77)

77.

Бруър отново прочете статиите. Споменът за тези събития бе останал у Чарлз Дженкинс като тумор — може би подлежащ на лечение, но не на пълно унищожение. Вестниците бяха пожълтели с времето, буквите — избелели, хартията бе загубила еластичността си и се чупеше, но той знаеше наизуст съдържанието на двете статии.

Мексиканско клане

„Асошиейтед прес“

ОАХАКА, Мексико — Мексиканските власти съобщиха за кървава баня при която поне 48 мъже, жени и деца са били изнасилени, изтезавани и убити в уединено планинско село сред джунглата на Оахака, Мексико.

Мексиканският вестник „Хорнада“ обяви клането за най-жестокото в изпълнената с насилие история на страната и приписа нападението на ескалиращите сблъсъци между бедните селяни, стремящи се към по-добри условия на живот, и държавни военизирани образувания.

Представители на мексиканската армия категорично отрекоха участие на военни сили или наличието на каквито и да било координирани операции срещу партизаните в южно Мексико, където се смята, че бунтовниците използват планинския релеф и гъстите гори, за да се крият от правителствените отряди.

Няма информация за оцелели.

Дженкинс пропусна останалата част от статията и обърна на следващата, също толкова пожълтяла, с дата две седмици след първата.

Мексиканското клане може би не е дело на военните

„Асошиейтед прес“

ОАХАКА, Мексико — Официални мексикански източници намекнаха, че нападението от миналия месец срещу село в джунглата на южния Мексикански щат Оахака не е дело на правителствени военизирани образувания, както се подозираше, а на подмолна организация, известна като Мексикански фронт за освобождение, МФО.

Смятан за най-жестоката партизанска групировка в страната, МФО и водачът му, известен като „Пророка“, пое отговорност за серия от нападения на правителствени сили и държавни служители в южните мексикански щати. Мексиканското военно разузнаване и аналог на ЦРУ — КИСЕН — не може да спре насилието или да идентифицира водачите на организацията.

Представител на властта заяви, че атаката е била извършена от тежковъоръжени членове на МФО, облечени с черни и сиви униформи, характерни за въоръжената групировка, известна като „Лос Алконес“, „Соколите“. Мотивите на МФО все още са неизвестни, но според властите целта им вероятно е да вдигнат средната класа и деветте милиона индианци на бунт срещу мексиканското правителство и армията.

Ако тези предположения се потвърдят, ефектът е точно обратният. Според източници на властта този акт само увеличава решимостта на мексиканското правителство да залови престъпниците въпреки трудния терен. Местни жители, които доскоро са подкрепяли МФО, вече са издали неколцина от водачите му.

— Обичайна тактика — отбеляза Дженкинс. — Ако не можеш да заловиш някого, опитваш да настроиш привържениците му срещу него. Израелците я използват, а ние я приложихме в Афганистан.

Бруър свали очилата си. Изглеждаше потресен.

— Пийк ли го е направил?

Дженкинс кимна:

— Пийк даде нареждането. Нападението бе извършено от отряд, известен като „Орлови нокти“.

— От нашите ли?

— От нашите.

Бруър потърка брадичката си.

— Боже мили! Защо?

— Американският народ нямаше да преглътне нова война, господин Бруър, а Робърт Пийк не можеше да допусне комунизмът да се засели в задния двор на Съединените щати, особено когато президентът разчиташе на мексиканския нефт. Пийк винаги е имал политически амбиции. Баща му го е научил винаги да гледа в бъдещето. Не можеше да позволи нещо да застане на пътя му, най-малкото шепа непокорни прости селяци в джунглата. Пийк трябваше да осигури стабилността на страната, в случай че арабите не се впечатлят от блъфирането на президента.

— Но защо мирни граждани? Защо жени и деца?

— Извършваш нещо толкова ужасно, че да шокира обществеността в страната и света, след това обвиняваш организацията, която се опитваш да унищожиш, и принуждаваш онези, които я подкрепят, да издадат водачите й. Това подейства в известна степен. Проблемът беше, че никой, освен може би неколцина избраници, не знаеше кой е Пророка. Този човек бе много хитър.

— Мислиш, че Пророка иска да убие Робърт Пийк заради това клане?

— Да.

— Как? Кажи ми как ще успее да се приближи толкова.

— Казах ви, ние го поканихме сами.

Бруър пребледня.

— Срещата за подписването.

— Мислите ли, че се е криел в миша дупка през всичките тези трийсет години, господин Бруър? Алекс каза, че преговорите са строго секретни. Значи, щом го е постигнал, Пророка трябва да е високопоставен член на правителството или висш военен. Във всеки случай, ще е член на мексиканската делегация. Ще присъства на церемонията. Чакал е трийсет години за тази възможност. Няма да я пропусне.

— Сигурно знае, че мерките за сигурност ще са изключително строги дори за делегатите. Как ще вкара оръжие?

Дженкинс поклати глава:

— Нямам представа. Предполагам, че Джо е опитвал да разбере не как ще го направи, а кой е този човек.

— В това също няма логика. Ако Джо се е опитвал да разбере кой е този човек, за да спаси живота на президента, защо Пийк е наредил да го убият?

— Защото Пийк не го е знаел. Онова, което прави хора като Робърт Пийк толкова силни, е и най-голямата им слабост. Те се грижат само за едно, за собствения си интерес. Когато е узнал, че Браник е запазил досието и води разследване, Пийк е предположил, че Джо иска да го разобличи за мексиканското клане. Не е могъл да си представи друга причина Джо да запази документите. Предполагам, че и затова Пийк постоянно канеше Браник да работи за него. Не от приятелски чувства, а от страх, че знае твърде много.

— Дръж приятелите си близо до себе си. Дръж враговете си още по-близо — измърмори Бруър.

— Точно така. Пийк обаче никога няма да разбере, защото е чужд на тези чувства, че Браник никога не би го издал или нарушил мълчанието си. Джо беше верен на думата си, винаги постъпваше, както сметне за най-правилно.

— Защо тогава все пак е извадил досието след толкова много години?

— Задавах си този въпрос.

— И какъв е отговорът?

— Джо ми го е оставил в досието. Уредете ми среща с Робърт Пийк и ще кажа и на двама ви.