Робърт Дугони
Всички виновни (71)

71.

Силата, която яростта даде на Дженкинс, го напусна и той се просна изтощен на пода. Лежеше по очи, ту се свестяваше, ту губеше съзнание, опитваше се да не заспива, халюцинираше. Около него огънят се разгаряше, изразходваше кислорода, пламъците се приближаваха бавно, като животни, които плахо го душат, предвкусват угощението, чакат да умре, за да го разкъсат.

Чарлз Дженкинс си наложи на направи нещо, да стане, да се махне оттук. Главата му не искаше да се вдигне. Краката му бяха омекнали. Запълзя, едва се влачеше.

Така значи му било писано да умре. Така щеше да настъпи краят.

Неведнъж се беше чудил как ще стане. Не си бе представял, че ще остарее, ще седи на люлеещ се стол на верандата с хубавата си жена и ще гледа как внуците му си играят. Това не беше неговият живот. Бяха му го отнели. Нямаше да склопи очи, заобиколен от любими хора. Щеше да умре, както е живял, сам, нямаше да липсва на никого, никой нямаше да скърби за него. Това също му бяха отнели. Щеше да изчезне, без да остави следа на този свят — жестоко наказание за дългогодишното му мълчание.

Затвори очи, волята му го напускаше като изтичаща вода.

„Алекс.“

Искаше да умре с мисъл за нещо красиво.

„Алекс.“

Името й напираше на устните му; представи си я на прага в бараката му на Камано Айлънд, косата галеше нежното й лице, спускаше се върху врата и раменете като копринен шал. Видя прекрасните й сини очи — същите като на баща й — блестящи като диаманти. Бог никога не е създавал нещо по-красиво.

Той щеше да я обича. Щеше да я обича всяка секунда на всеки ден от живота, който му оставаше. Толкова много години бе пропилял в мисли за миналото, а не беше направил нищо за бъдещето. Останал бе верен на гордостта и принципите, без да измени на моралните си разбирания. Но така наказваше само себе си.

Беше загубил битката. Те го надвиха.

Стаята гореше, сякаш озарена от далечно слънце, обагрена в ярки цветове: червено, оранжево, жълто. Пламъците се приближаваха, обкръжаваха го, чакаха търпеливо. Той пак се унесе, обгърна го мрак и тогава ги видя — ангели, слезли от небето, за да го отнесат, надяваше се, в рая.