Яна Язова
Бенковски (98)

4. Символът

Тримата апостоли, начело с войводата Бенковски и с кървавото писмо на Тодор Каблешков в ръце, останали без глас, заковани, неподвижни, с очи напълнени от сълзи, гледаха куриера Никола Салкин. Бедният младеж почувства, че пред великото събитие, на което бе глашатай, неговата мисия не можеше да бъде тъй проста, че да свърши пред тия вождове с подаване на съдбоносното писмо, колкото и бързо да бе извършил това, като един истински маратонски бегач. Той усети своята душа като една частица от това събитие и заговори задъхано, с прекъсване, но смело, като съучастник:

— Вчера Неджиб ага довтаса ненадейно от Пловдив и доведе със себе си 14 конни заптии. Той отседна при мюдюрина в конака, но ние забелязахме, че конете останаха в двора оседлани, а заптиите — стегнати, с оръжието готово като за път. Веднага се пръсна из къщите слухът, че Неджиб ага е дошъл от Пловдив да залови Тодор Каблешков, Петко Бояджиев, Лука Гьотлийски, Цоката, Георги Тиханек и Брайко Еньов като комити и да ги закара на съд в Пловдив.

Рано сутринта конашките заптии наистина тръгнаха да ловят „комитите“…

В това време Тодор Каблешков лежеше болен вкъщи. Беше го втресло силно през нощта. В дома му заседаваше Военният съвет, както всеки ден. Тодор Душанцалията, който се бе върнал от Оборище, заседаваше също там. Когато Георги Тиханек запита: „Какво да правим?… Кара Хасан в тъмни зори е идвал да ме дири у дома…“ — Душанцалията отговорил: „В Оборище се взе решение и главният войвода Бенковски заповяда: Ако турското правителство подуши работата и посегне да хване някого от работниците, то селото, в което се случи това нещастие, трябва да въстане, за да отърве своя брат!“

В очите на Бенковски проблесна за миг блясъкът на нещо невероятно. Когато издаваше такава заповед в Оборище, той най-малко бе мислил, че с нея ще спасява своята родна Копривщица!… Всичко друго бе мислил, но не и това, че първата пушка ще гръмне в нея!…

Копривщица за него не можеше да бъде селото, застрашено от посегателството на турците, което „да въстане, за да отърве своя брат!“… Чорбаджиите бяха закрепостени в него! Това бяха крепителите на султановата власт, верните поданици, миропомазаните раи. А какво излизаше?… Кой вдига пръв бунта за свобода? — Чорбаджиите. Кой е бил застрашен от тях? — Техният гален син. Какъв е бил той? — Водач на бунта!…

Основни понятия, върху които бяха строени планове за бунт от векове, се срутваха при този мигновен блясък в очите му.

Защо не бе помислил, че има и неписани закони? Че Тодор Каблешков наистина е бил роден гален син на съсловието, закрепостено в своите богатства, наградено с охолен живот, доживяващо до спокойни патриаршески старини, могъщи корени на родословни дървета, с клонове и жълъди неизброими, като вековни дъбове, хранители на султановата власт, изпълнители на султановата воля, любими чеда на полумесеца, за да покаже на народа, че само когато се разклатят и тия вековни дъбове на империята, тиранията на султана ще рухне!…

Че само когато мълнията удари в старите корени, клоните и жълъдите, ще видят светлина!…

Бог не бе ли вложил светкавицата в ръката на Каблешков, в ръката на слабата болна издънка на могъщите дъбове, в момент когато е бил повален от треска, лишен от всички сили освен от една — върховната, — за да изяви нейната воля?…

Нима Каблешков не е бил символ?

Символ за въвличане на чорбаджиите в борбата против султана, за участието на върховната сила в бунта, което ще рече символ за победа!… Всеки трябваше да разбере това!

Гърдите му се изпълниха с тържествуващ рев. Той гледаше сякаш да разкъса с очите си от радост развълнувания куриер, който задъхано продължаваше да нахвърля все нови и нови потвърждения върху предположението, което бе блеснало като светкавица в неговите очи.