Яна Язова
Бенковски (53)

1. Село Баня

На югозапад от Панагюрище имаше си едно негово село, наречено Баня. Негово беше то не само защото беше в неговата околия, а защото живееше част от неговия живот, вършеше неговата търговия и работеше неговите занаяти. Всичко това село Баня вършеше в малък размер, но по всичко се стараеше да прилича на Панагюрище. Всяка къща си имаше своите чекръци и станове. Чаркове и тепавици тракаха по бреговете на Банска река. Гайтани и въжа, черни върви и аби, козиняви черги и чулове, изработени в село Баня, се продаваха из пазарите на широката Отоманска империя наред с панагюрските. Овчари пасяха по хълмовете стада от угоени овни с големи рога на главата. Тия рога, наесен украсявани с цветя, със запалени свещи, поставени начел на панагюрските овни, влизаха за продан в Цариград. Запалените свещи върху големите рога на банските овни произвеждаха вечерно време по улиците на Цариград едно твърде интересно факелно шествие, наблюдавано и от прозорците на сарая от очите на самия султан.

Когато тази пролет Панагюрище внезапно прекъсна своята търговия с външния свят и промени своите занятия, село Баня първо усети тази промяна.

Неговата душа и неговото тяло бяха вече тъй жизнено свързани с богатия и с изобилни сили организъм на Панагюрище, че то не можеше да не усети станалото в него сътресение, както плодът в една утроба усеща туй, което става в организма на майката.

Отначало само озадачени, жителите на село Баня се притекоха да видят какво се върши в Панагюрище, а това, което видяха, порази техните умове и очи. То беше вън от техните възможности да го подражават и затуй съгледвачите се промъкнаха нощно време в село Баня и се свиха по къщите си като онемели.

Любопитни да узнаят по-скоро какво се е случило, селяните навлязоха в домовете им през нощта и ги запитаха:

— Е, какво става в Панагюрище?

— Оставете се — отговориха съгледвачите, — не е за разправяне от прости хора.

— Я гледай! Така ли? — извикаха още повече раздразнени селяните. — Я го разправете с простите си речи, че и ние по простому да го разберем!

Тогава съгледвачите отвориха уста и разказаха неща, които бяха малко за вярване.

… Старата долна чаршия на Панагюрище станала столица на България, а ханът на Найден Дринов бил превърнат в конак на някаква нова власт. Тази власт била чисто българска и щяла да извърши въстание в цяла България, за да освободи българите от турско робство…

Новата власт заповядала всеки панагюрец да зареже досегашното си занятие и да се заеме с приготовление на въстанието. Мъжкото население започнало да излиза навън и да се обучава за война от истински хилядник, стотници и десетници. Копаели ровове, купували оръжие, олово, барут, леели куршуми, пълнели фишеци! Обущарите не правели вече обуща с високи токове, а цървули, паласки и раници. Калпакчиите правели само бунтовнически шапки, а терзиите и абаджиите шиели бунтовнически дрехи. Ковачите ковели ножове, кирки и лопати, зографите не приемали вече да рисуват икони, а само лъвове върху новите знамена. Златарите правели лъвчета, които бунтовниците се готвели да поставят отпред на калпаците си, а също така леели гюллета и куршуми. Воденичарите имали заповед денонощно да мелят брашно за новата войска, а налбантите да подковат всички коне и волове в Панагюрище.

За войната не работели само мъжете, а жените и децата. Булките и момите тъчели навуща, прели черни върви, цепели и навивали стотици метри превръзки от ленено платно. Старите баби месели хлябове и печели сухари, децата заедно с майките си леели куршуми и пълнели фишеци.

Всичко това се вършело по заповед на един княз, който излизал само нощем на хвърковат кон из града, а държал наведнъж по няколко къщи в Панагюрище, които панагюрци наричали дворци. Вардела го стража от панагюрци, а той наредил такава стража да варди и селището, и всички пътища, които влизат в него. Те били на три пъти спирани и разпитвани от такива стражи, като да не ги познавали, че те са техните хора от село Баня, а трябвало на дълго и широко да измислят и разправят защо отиват в Панагюрище, при кого и по каква работа.

Слушателите стояха като гръмнати от такива новини и не знаеха да ги вярват ли и какво да кажат за тях.

Ако вие говорите с целия си разум — отговориха те на угрижените съгледвачи — и ако Панагюрище е полудяло, то следва ли, че и ние в Баня трябва да полудеем?

Обаче техните съселяни не можеха нищо да кажат по това. Всеки знаеше, че диша и живее заедно с Панагюрище. Те можеха да потвърдят само едно, че панагюрци наистина са полудели и че се приготовляват за война с турците, като че ли отиват на сватба.

На това събрание присъстваше и банският свещеник поп Груйо Тренчов, който служеше в черковата „Свети Никола“. Като чу тази приказка, той се засмя, тъй като сам се разправяше със сватбите в своята енория.

— Добра ще да им е тая — каза той — кървава сватба!

Съдено му бе само подир няколко дни да чуе същите думи от една чужда уста и тия думи да променят из корен неговия живот.

С тези думи поп Груйо Бански биде призован от бъдещето да напусне своята енория и селото, в което бе събирал и градил свой имот, за да иде да гради един подвиг.

Тези думи изведоха неизвестния селски поп от малката църква „Свети Никола“ в село Баня, за да го въведат в един неръкотворен храм, където той за вечна слава трябваше да извърши обряда на тая кървава сватба.