3. Разузнаване
Особено много той чуваше да се говори в Северна България за поп Харитон и руския офицер Петър Пармаков. Първият революционен окръг и най-вече Стефан Стамболов постоянно пращаха кариери отвъд Дунава, за да ги викат да влязат в Българско. Без да ги видят кои са, бяха ги назначили вече за воеводи и военачалници.
Георги Бенковски веднага изпрати свой наблюдател в Търново и той отиде в Преображенския манастир, но там твърде малко можа да научи за поп Харитона.
Поп Харитон дошъл в манастира от родния си град Габрово преди 10 или повече години и веднага се подстригал за монах. Тогава бил 20-22-годишен. Наскоро бил ръкоположен и за свещеник, но не се минало много време, напуснал завинаги Преображенския манастир и се преселил в известния Мъглижки манастир, Казанлъшка околия. За поп Харитона монасите в Преображенския манастир можаха да кажат само едно, че бил един буен младеж, който се бунтувал за всичко.
Наблюдателят на IV окръг веднага се отправи през балканските проходи на юг към Мъглижкия манастир край Казанлък. Там за поп Харитона монасите пазеха жив и незабравим спомен.
„Поп Харитон беше левент, гиздав и юначен човек — разправяха те. — Носеше се напето, ходеше въоръжен и яздеше хранен кон.
Осман ага от Яйналии, един бабаитин и деребей, имаше също така хранен кон и го яздеше самичък, носеше на рамото си добро оръжие и не се боеше от никого. Той намрази поп Харитона заради неговата смелост и хубост, но и заради неговия хранен кон и се закани открито да му отнеме коня.
Поп Харитон отвърна скоро на неговата закана. Той продаде своя кон и отиде да причака Осман ага в Яйналийската кория. Оттам насетне ние не сме го видели, но ни разправиха, че той нападнал бабаитина. Хвърлил се върху него, съборил го на земята, взел коня му, оръжието и всичко друго, само живота му пощадил.
Там той яхнал охранения кон на агата и забягнал в Добруджа, където си направил чета от юнаци и се укривал до миналата година в селото Касапкьой. На селяните той проповядвал, че скоро в България ще има революция… българският народ щял да се освободи от турско иго…
Там той научил миналата есен, че въстанието в Заара е потушено, затуй разпуснал четата си и сега, мислим, живее при хъшовете в Браила…“
От Мъглижкия манастир наблюдателят на IV окръг замина за село Градец, Котленско, да издири Петър Пармаков.
— Тука живее само старият му баща дядо Никола Жейнов, казваме му още Алтъпармаков[1] — казаха селяните. — Дядо Кода си го знаем тука между нас… Той е богат човек, има воденица, тепавица, дарак, лозя, ниви, градини, ливади… Най-малкият му син Петър ли? Той е живял в Градец само като дете и ние твърде малко знаем за него.
Може да ти кажем само, че като тринайсетгодишен бе още овчар, но после надви на баща си и на братята си и влезе в училището да се изучи. Не му хареса науката в Градец… отиде и се записа ученик в Котел, дето живееше у свако си, даскал Въльо Бандата. След туй разправяха, че отишел да се учи в Тулча, но ние вече не сме го виждали, защото през училищните отпуски не се връщаше при баща си в Градец, а отиваше на бащиния си чифлик в село Малък Гаргалък край Кюстенджа, при братята си Тодор и Васил.
Преди шестина години дядо Кода се хвалеше, че Петър отишел в Цариград и оттам заминал за Одеса. Някой полковник с големи препоръки го настанил в тамошното училище за офицери. Сега пък разправя навред, че Петър бил прапорщик в град Николаев.
Друго за него не сме чули и не можем да ти кажем…
Пратеникът се върна в Панагюрище и донесе на Княза каквото бе научил в Мъглижкия манастир и село Градец, Котленско. До това време куриерите бяха минали с цял куп писма през революционната столица на IV окръг, които се изпращаха отвред с едно и също съдържание към Влашко, Белград и Русия.
Писмо от Браила до Димитър Горов и Янко Ангелов в Гюргево гласеше: „В отговор на писмото ви от 7 март ви обаждам, че приносящият настоящето ми е поп Харитон, който според желанието ви дохожда в града ви.“
От Горна Оряховица на 16 март пишеха до Янко Ангелов в Гюргево: „Ще се постараеш за поп Харитона и за дядо Никола[2], защото са много нужни.“
Едно писмо от Галац гласеше: „Поп Харитон и дядо Никола да се спомогнат от Браилското дружество и изпратят с колкото се може, само тайно да се примъкнат в Балкана…“
Друго писмо: „Младежите в Одеса са съставили една дружина, която досега е събрала повече от 500 рубли. Има надежда до три месеца да се събере още 1000 рубли. Събраните досега пари дружината е разнесла поради Филип Тотя и някого си офицерина Пармаков, които е пратила във Влашко с мисия да съставят революционни комитети между тамошните българи. Пармаков достигна до Браила и се спря тук…“
Писмо из Болград: „Времето, което чакахме от пет века, е днес, ако го изпуснем, никога не ще го намерим вече. Филип Тотю пристигна тия дни в Болград и с него има още няколко души, побягнали отвътре, също и един офицер-българин от Русия по име Пармаков.“
Писмо от Георги Измирлиев — Търновско, до Петру Пармакову в Браила: „О! Напролет има голяма беритба-жетва. Ела си по-скоро!… Обещал си се!…“
Друго писмо, изпратено на 3 март от революционната столица на I окръг Горна Оряховица: „Постарайте се да изпроводите поп Харитон и дядо Никола за насам, защото голяма нужда има от тях!“
Писмо от Гюргево до Браила: „Поканете дядо Никола и поп Харитона от страната на много техни приятели-работници[3], ако се пак завземат за общото дело и да минат в отечеството ни, нека напуснат всичко и да дойдат тук, в Гюргево, отдето ще им се улесни минуването в Българско и ще се препоръчат, където трябва.“
На 15 март Стефан Стамболов пращаше бързо послание до Сидера Грънчаров в Гюргево: „Поп Харитон ще гледате както-както да изпратите за мястото си.“
На 25 март едно писмо от Браила оповестявате: „Завчера се изпратиха оттука дядо Никола Хаинчанина, тулчанският поп Харитон и други още шест души отлични юнаци изпратиха се по заповед на комитетите в Българско.“
Същия ден Стефан Стамболов бе пратил бързо писмо в Гюргево: „Очакваме попа[4] и дяда[5] с нетърпение.“
А всичкото това викане и събиране на воеводи и военачалници в I революционен окръг, който бе прогласен за главен двигател на революцията в България, се извършваше пред лицето на друг апостол и подготвител на бунта — Георги Бенковски.
Никой не го питаше той иска ли, има ли нужда и одобрява ли новите военачалници.
За него не оставаше повече съмнение, че чужди хора бяха обкръжили и нахлуваха в неговата държава!…
Чужди хора навлизаха в неговото дело!
