Яна Язова
Бенковски (27)

2. „Летящите слуги на господина“

Един ден тези слуги пак пристигнаха на конете си, което бе нещо твърде обикновено. Денят бе огнен и пълен с мараня. Господарят на заключения дом като по уговорен знак дойде от магазина, отключи пътната врата и ги въведе направо в кипарисовата градина.

— Добре си живееш тука ти! — каза Хрелката, който бе преобразил твърде сполучливо своята външност на як балканец в един странствующ амбулантен гръцки търговец. — Кипарисова горица, единствена сред горещия Денизли! Рай!…

В гласа му нямаше нито огорчение, нито завист. Той само се радваше, че ще отдъхне заедно с приятеля си в тази кипарисова прохлада. Райо Ильов, който носеше дрехи на цариградски арменец, въздъхна шумно и дълбоко, а после пое с пълни гърди свежия въздух.

— Да изхвърля навън прахоляка, който нагълтах по пътя! — каза той, като седна на сянка. — Наистина тебе ти е добре тука, братко Гавриле!

— Добре ли съм? — отвърна Гаврил, като разтърси широките ръкави на копринената си риза, за да се разхлади. — Че кога виждам аз пред горещите дни тази кипарисова горица? Всред най-голямата жарава седя затворен под един напечен покрив като най-добър търговец. Какво е по-добре: да яздиш на воля по гори и долини и докарваш „стока“ по свой избор или да седиш от сутрин до вечер под нажежените плочи на един покрив в тоя най-горещ град на Азия? Отговаряйте бърже!

— Без съмнение по-доброто е да яздиш — веднага отговори Хрелката, който бе роден скитник, свободна птица. А Райо Ильов прибави:

И аз дори трудно бих могъл да стана такъв търговец.

Е, тогава не въздишайте и не ме облазявайте толкова, щом аз се мъча заради вас! — отряза Гаврил. — Ако още веднъж кажете, че аз си живея добре, веднага ще яхна своя кон, който умира от мъка в Денизли, и ще излетя, да заместя всекиго едного от вас! А този, който най-много ме облазява, ще поставя в магазина под нажежените плочи, да се пържи в собственото си масло, да разпределя и маркира стоката, по цял ден да се пазари с купувачи скъперници, когато час по-скоро му трябват техните пари, да се усмихва на турци, да се има за грък с гърци!…

— Това е много и това само ти можеш да издържиш! — на драга воля призна Хрелката.

А че след един такъв ден, който може, нека тръгне като мене по бейските къщи да го черпят пилаф и шербет, за да не стане „подозрителен“!

— Само ти, брате Гавриле, можеш да утраеш на тая голяма мъка! — каза още веднъж Хрелката. — Защото си роден да бъдеш гост на бейски къщи. Ти си роден за големец!

Ами кой от вас може да издържи приятелството на „моите съотечественици“?… Всеки гръцки търговец има по една закъсняла за женене дъщеря, която гледа да нахлузи на моя врат като воденичен камък.

— Олеле, брате Гавриле! — извика ужасен Райо Ильов. — Пази се от такова нещо като от огън! Моят покоен баща казваше: „Гъркинята обича салтаната. И най-бедната гледа да не остане по-долу от най-богатата по дрехи, по кремове за лицето и по труфила на главата. Нашата българка вкъщи треби, пере, мие, готви, отглежда децата си и рамо до рамо с мъжа, вдигнала мотика, отива да прекопае лозето. Тя не е такава да лежи, да стане, да се наконти и да седне на прозореца да види кой минава по улицата. Следобед да си поспи, пак да се напудри, наконти и да тръгне на гости по съседите.“

Всичко това аз имам на ума си и затова толкова се пазя! — гордо отвърна Гаврил, който изглеждаше доволен от „участието“ на Райо Ильов в неговата тежка борба с търговските семейства в Денизли. Той скръсти ръце на гърдите си и запита: — Е, кажете сега, къде ходихте и какво ми носите?

Аз поскитах в околностите на Айдън. Три пъти влизах и в самия град — отвърна Хрелката. — Вътре се запознах с едни другари, които водят двамата главатари Сюлеман и Юсин от Климаш. Разбрахме се. Те са турци наистина, но не са лоши за нас. Питаха ме: „Сам ли си?“ Казах им: „Тука съм сам. Имам двама другари, които засега работят другаде.“ Тогава ми рекоха: „Този град е голям, има за нас, има и за тебе! Ще ти посочим две-три места. Ние имаме хора навсякъде. Ако искаш повече да знаеш, иди питай за Сюлемана и Юсина от Климаш!“ Аз ги уверих, че и без туй съм събрал много добри сведения за тях. Тогава те ми определиха район за работа и ми дадоха в помощ един момък на име Вагарел.

— Е, а ти, брате Райо, къде беше? — запита Гаврил.

Ходих в Ушак и оттам отидох при Хрелката в Айдън.

— Нямате ли известия от Фильо Мангъра, от Чолчо и от Криводол Станчов?

Те рекоха, че имали работа към Тракия в земите на някакъв изедник бей — отвърна Станьо Хрелката. — Уговорихме се тази вечер да се съберем при тебе в Денизли.