Яна Язова
Бенковски (216)

8. Едно явление

В това време пред очите им се показа странна гледка.

Мъже, освободени от служба по окопите и табиите, от които повечето старци, нарамили пушки на рамо, наредени двама по двама, с лица съсредоточени, с войнишка стъпка, в една редица, която искаше да бъде войска, удряха крак и марширувайки, заобиколяха табията, на която те бяха привършили своя разговор.

Подир тях, преоблечени в мъжки дрехи, с овчи калпаци на глава, с кросната от становете си повирени на рамо, които отдалече можеха да се вземат за великански пушки, под командата на въстаник Никола Гичев, предводителствани от баба Къта Селямова, маршируваха повече от 60 млади жени и девойки.

Начело на колоната вървяха най-представителните от тях — украшение на дългата редица, както тялото има за украшение главата.

Наоколо тичаха тълпи деца, които съпровождаха своите майки и големи сестри в това страшно шествие.

Щом съгледаха на табията двамата началници, техният командир извика колкото му глас държи:

— Аз дур!^[1]

Цялата дълга редица преустанови маршировката и се закова на място.

Селям вер!^[2] — доволен от постигнатия резултат, още по-гръмко се провикна Никола Гичев.

Мъжете взеха пушки за почест, а жените изправиха кросната си на рамо. Тия необикновени войници, застанали мирно върху сцената на един боен театър, който имаше за кулиси височини, почервенели от помашките и устински глутници, и простор над главите си, изпълнен с кръвожадните им ревове, вдигнаха чела под калпаците си и викнаха в един глас:

— Да живее Петър Бонев! Да живее Спас Гинов! Да живее България!

Едни призраци викаха на други. Славата викаше на историята. Велики събития бяха събрали великите си хора.

Какво правите? Накъде сте тръгнали? — отвърна Петър Бонев. — Не знаете ли, че вън от окопите и табиите излагате себе си и своите деца на неприятелските куршуми?

Уча жените на талим^[3]! — рапортува по войнишки Никола Гичев. — Тъй като те нямат никаква военна подготовка.

А баба Къта Селямова се провикна от името на всички жени:

— Тръгнали сме да плашим читаците и помаците! Нека видят те, че и ние имаме войска!