Яна Язова
Бенковски (202)

13. Изчезване за трети път

След като отговорът на пашата биде изпратен, войводата Пармаков се запъти заедно със своите помощници към западното крило на манастира, в което дълбоките манастирски мазета бяха превърнати в складове и хранилища. Трябваше да се направи още веднъж проверка на бойните припаси и храните.

Оказаха се в наличност барут и куршуми за дълго време. Никому не идеше наум, че след като затвореното манастирско каре е било годно да противостои като истинска крепост на Фазъл пашовата армия цели осем дни, на деветия ден барутът и куршумите ще им бъдат нужни само за няколко часа.

Хляб имаше за три дни. Но от него никой повече нямаше да хапне нито залък.

В хамбара, дълбоко скрит под земята, се оказа царевица за години. Съдено й бе обаче до вечерта да се затрупа под димящи развалини и да се превърне в един жълтеещ се земен пласт, дълбоко скрит в недрата на една странна могила. Никой нямаше да разкаже за него, че додето е бил на повърхността на земята, той е бил злато, защото е вдъхвал надежда на една неравна борба, на една свята любов, на един идеал.

От всички върхове, на които тази сутрин се намираха стълпени 8000 низами, черкезите на Момерини пещери и Буруна и башибозукът, размесил навред шарените си дрипи и гъжви, се стреляше върху покрива, вътре в стаите на манастира и в манастирския двор с такава ярост, че впоследствие един летописец разправял, че куршумите можели да се ринат с лопати.

Всички въстаници от тъмни зори бяха по своите постове. Всяка дупка в стените бе преобърната в мазгал. Всяка повдигната плоча — в бойница. Зад всяка тухла гледаха две неподвижни очи. Всеки металически къс, който святкаше в зидарията, бе цев на оръжие. Всяко приближаване до стените получаване отговора на тия металически късове, на тия неподвижни очи. Те пръскаха огнени искри, сееха смърт.

Нападението и съпротивата, връхлитането и отблъскването, гърмежът на винчестерите, шаспата и пушкането на старите дълги шишането, сиреч боят, се водеше, както през изминалите осем дни, когато откъм високата поляна, която се намираше на около 600 метра от горичката към село Цинга, изхвръкнаха в небето два пламъка, веднага последвани от две огнени кълба. Тия кълба, големи около пладне колкото две луни, полетяха към манастира.

Когато се удариха в покрива на северното крило, всички обитатели на здравото каменно каре бидоха разтърсени и заглушени, като че ли сред двора бе изригнал вулкан. Цялата постройка се разлюля из основи като при землетресение.

Проломът на Тревненска река със своите страшни вирове и водопади, дълбоката манастирска долина с канарите си като стени, зиналата като кит пещера на Хандъка, гъсто залесеният габър под Поличките, урвите на Момерини пещери, всичко при тия два удара ревна, разтресе се и се разбърка, сякаш при разтърсването загуби мястото си, както бе загубило и своята външност.

Малката горичка пред мостчето на главната порта изведнъж остана без шума. Три от горните килии на северното крило липсваха, а покривът над тях се превърна в зеюща урва, която имаше за брегове купища строшени керемиди и остатъци от тухлени стени.

Греди, всяка една от които можеше да поддържа покрива на цяла къща, бяха разчупени на две като трески. Въздухът се бе превърнал във вихрушка от вар и отломъци от зидария.

Южното крило, което се смяташе подпряно на Буруна, бидейки срещуположно, почувства удара върху покрива на северното крило с най-голяма сила. Този удар се отрази от канарите, които бяха пред самите му прозорци. Всичкото каквото бе останало стъкло с гръм изпопада на разтърсените подове.

— Това се круповски топове! — извика Пармаков, който се намираше при постовете на южното крило. Този вик бе вик на много неприятна изненада.

Как са могли да бъдат извозени тия топове до манастира? За тях бяха необходими специални пътища. А освен туй топове крупова система бяха въведени твърде наскоро в турската армия!

Той не знаеше, че от четири дни цялото население на Дряново под страх от смъртно наказание е изкарано в планината да копае път за топовете, докарани с най-голяма бързина от Шумен. Че тази сутрин, когато Фазъл паша пишеше своя ултиматум до бунтовниците в Дряновския манастир, тия два топа се намираха вече край палатката му, на високата поляна при село Цинга, с устия, насочени към манастира.

Какво можеше да почувства прочее в такъв момент един войвода, повел 200 души юнаци, нарамили шишанета и други стари оръжия в ръце?

Крали Марко е едно чудовище в круповската епоха. Той не е смешен! Ужасен е!…

— Кураж, момчета! — викаше Пармаков, като тичаше по всички ходове.

В това време светата дряновска обител, която му бе дала прибежище, изпълнявала 8 дни достойно ролята на негова крепост, оставила майчински неговите въстаници да я рушат извътре и извън, да правят бойници от нейните килии, полесражение от нейната ограда и гробници от нейните хранилища, тази света обител, за трети път превърната в развалини, изчезваше под земята.