Яна Язова
Бенковски (71)

12. Необикновени явления при една революция

Никой не бе казал още, че ще има революция, но това се знаеше вече от всички, а още и това, че Петър Бонев ще стои начело на бунта.

Той не бе подавал знак народът да се въоръжава, но в скоро време от всички страни в Перущица започнаха да навлизат барут и олово.

Ден през ден по някой перущенин подкарваше колата си към Пловдив и се връщаше с по някоя и друга рогозка, навита в дъното на колата. Съседите на такъв перущенин отиваха в дома на завърналия се и намираха в рогозката увита нова пушка.

А и най-богатият търговец в Перущица — Спас Гинов, за когото се говореше навсякъде, че бил назначен за помощник на Петър Бонев и касиер на бунтовния комитет — отиваше вече по два пъти през седмицата в Пловдив и се връщаше по късно през нощта. В колата си той докарваше много такива увити рогозки.

С този товар Спас Гинов спираше не пред дома си, а винаги пред своята яхана на реката.

От някое време яханата бе престанала да мели нощно време печени орехови ядки и сусам. Това не я правеше обаче да изглежда в мрака изоставена и пуста. Напротив, щом си отиваха клиентите със своето мливо и тенекии гъсто, полезно масло, яханата се изпълваше веднага, като истински кошер, с безброй черни сенки, които на светлината на газеничето веднага се заемаха с някаква скрита нощна работа. Наклякали около големите валчести камъни, те мажеха своите хартийки в маслените дървени улеи, свиваха ги на фишеци и ги пълнеха с барут.

Когато колата на Спас Гинов спреше късно през нощта пред яханата, от нейната тъмна врата веднага се откъсваха две-три мъжки сенки, грабваха навитите рогозки от колата и с голяма бързина ги внасяха вътре.

Според лекотата, с която извършваха тази работа, можеше да се помисли, че рогозките, макар и навити, съдържат някакъв лек товар, но когато свършеха пренасянето, мъжете влизаха в яханата запъхтени от умора и цели потънали в пот. Тогава те отиваха да надзърнат в рогозките, които Спас Гинов нареждаше пред един отворен долап в стената. Този долап бе една добре замаскирана врата на дълбоко скривалище. Той ги развиваше пред смаяните им очи и от тях излизаха пушки, пищови, готови куршуми и барут, които скоро изчезваха в скривалището.

Спас Гинов заключваше долапа в стената, но щом пропееха първи петли, той всяка утрин отново идеше да го отключи. Тогава пъргавите нощни работници се вдигаха от маслените улеи, слагаха приготвените от тях фишеци в кошница и ги отнисаха в скривалището.

Не беше обаче само Гиновата яхана на реката, в която нощем блещукаше треперливата светлина на газеничето. Кандила и газеничета пушеха нощно време и в дълбоките перущенски изби. Между бъчвите с прочуто черно вино мъже, жени и деца лееха куршуми и пълнеха фишеци. Който имаше мрежа за ловене на риба, изрязваше оловните й топчета, а жените отнисаха за продан в Пловдив златните си нанизи и донасяха в избите торбичка барут и кюлчета олово.

По същия предутринен час, в който Спас Гинов отиваше да отключи тайния долап на скривалището, за да прибере в него изработените през нощта фишеци, из улиците на селището започваше тайно движение. Отваряха се безшумно пътни врати. Първа, втора, после трета сянка, сложили нещо тежко в торба, се промъкваха под мрака на стрехите към Гиновата яхана. Това бяха нощните работници из дълбоките изби на Перущица, които носеха изработените от тях фишеци в общия склад.

Само за Петър Бонев не се знаеше приготовлява ли се за бунта или не. По едно време се разчу, че у дома му отишли петимата братя овчари, които имаха обща кошара на Орли камек. Те бяха млади и левенти. Дошли у дома му нощно време, след като запрели овцете, завити с ямурлуците си, защото нощите бяха още студени. Те му се представили, както подобава, и заговорили:

— Чуеме горе на Орли камек, че тук долу се готви голяма битка с турците. Дойдохме да се запишем и петимата при тебе за войници. Само ти трябва да ни кажеш кога ще стане тая битка, да набавим на овцете туй-онуй за храна и два-три дена да ги затворим в кошарата.

Петър Бонев отначало се изсмял на думите им, а после така се разсърдил, че от очите му започнали да фъркат искри.

— Кой ви каза на вас бре, глупци — викнал той, — че Туркията може да се повали за два-три дена? И я да видим какво оръжие имате приготвено и с какво оръжие мислите да я повалите?

— Е па… ние засега имаме тия геги и по една брадва — уплашено отвърнали овчарите, — но дойдохме ти да ни дадеш друго оръжие, ако имаш.

А Петър Бонев скочил насреща им и се разкрещял:

— Махайте се от главата ми и да не съм ви видял да слезете от Орли камек в Перущица, че всинца ви ще избия!…

Това печално събитие, което се случи с петимата левенти момци, много озадачи перущени.

„Че нему тъкмо такива войници му трябват — казваха те, — защо ги пъди?“

Наскоро след това при него отидоха двама перущени да го запитат, дошло ли е до ухото му, че в село Сотир се продава барут?

Петър Бонев, разправяха те, ги изгледал с такъв мрачен поглед, че те си загубили думата и не знаели какво да мислят за него.

— Няма да ходите в Сотир за барут! — казал той най-сетне, като че ли те били дошли да го оскърбяват. — Сотирчани са изедници. Те продават барута смесен с пясък!

И като казал това, замлъкнал тъй, че те повече не посмели да го запитат друго нещо и си отишли.