Яна Язова
Бенковски (148)

3. Долното хороигрище

Под бърдото Свети Спас веднага почваха първите къщи на Драгулин махала, наредени около Долното хороигрище. Това хороигрище бе един неравен мегдан с много тревясали трапчинки наоколо, които момците весело прескокваха, когато хорото се развиеше твърде нашироко. Момите хлътваха с писукане в техния треволяк, който изуваше лачените им чехли. Чешмата на долния край имаше широк дървен чучур, от който непрестанно изтичаше студена и силна водна струя в дълго дървено корито, в което пиеха вода конете, когато слизаха от Драгулин дол. Няколко прасета, които ровеха със зурли край плетищата, няколко кокошки, които риеха и чоплеха в прахоляка, това бе селският мегдан, наречен Долното хороигрище. Това средище на Драгулин махала побираше в празничен ден едно хоро и не повече от две-три купчини зяпачи, но скоро трябваше да побере в себе си цяла армия, да удържи под нейната артилерия, да се сътресе като вулкан под нейните снаряди, да изригва огън, смърт, унищожение, ала лак да оцелее.

Най-лична къща на мегдана бе двуетажната къща на хаджи Симеон, боядисана в турскосин цвят, с розови рамки около прозорците и с няколко изрисувани розови цветя върху сводообразната врата над продълговатото балконче, произведение на местен бояджия.

Под това балконче с дъсчена ограда от груба резба, в един каменен свод, бе входната врата на хаджи Симеоновата къща. Тя бе направена от дебели дъски, обковани с широки пити на дебели цигански гвоздеи. Тази врата, колкото и здраво закована, в скоро време нямаше да я има там, а в нейния каменен свод щяха да се наместят дулата на челичените крупови топове.

Като се изминеше хубавата къща на хаджи Симеона на хороигрището, погледът навлизаше в една къса и широка уличка, която се качваше нагоре. През две-три градински огради, наполовина тухли, наполовина грубо боядисани дъски, той се спираше на един як и висок зид, строен от сивия камък на Каменица, и на две малки кръгли прозорчета, защитени от железни решетки. По средата им имаше входна врата от дебели дъски, заздравени от дебели цигански гвоздеи, здраво закована в един широк каменен свод. Врата — каквато имаше и хаджи Симеон. Тази къща бе на неговия син Делчо, който, след като ходи в Цариград, опозна се с тамошния живот и търговия, построи този свой дом по пример на баща си, което показваше, че не бе видял по широкия свят нещо по-друго от това, което бе видял вече старият хаджия. Едничкото, което си позволи да измени в плана на бащината си къща, бе да направи стените на своя долен кат от камък, тъй като можеше да намери готов строителен материал на Каменица, и да отвори тия две кръгли прозорчета от двете страни на входната врата, за да осветляват долното широко помещение, което искаше да направи тъкачница. И сега през тях можеха да се видят двата стана, чекръкът на стопанката му и нейната хурка, винаги стъкмена с гладка бяла къделя. Чисти вълнени черги с ярки цветове, изтъкани от нея, застилаха пода и правеха целия долен кат весел, като градина. Когато съседки идеха да побъбрят край стана с Делчовата булка, те събуваха емениите си пред вратата. Делчо и мъжките деца ходеха вкъщи с бели шаячени терлици, подплатени с бяла плъст. Зад отделението, в което се тъчеше, следваше друго, по-тъмно и тясно, в което имаше наредени качета с прясно сирене, наскоро докарано от мандрата на Делчо, която се намираше на Дюзчал. Тенекии мас, останали след клането на свинете по Коледа, качета с осолено овче месо, прочутите панагюрски пастърми, закачени на груби дървени закачалки, полици, заковани на стената, изпълнени с мокри калъпи сапун, които пълнеха помещението с миризма, едно отворено тенеке, останало наполовина с осолена сланина, съд с пресни яйца, опушени свински бутове върху кухненска маса, подпрени до стената нощви, кошче с парцалени стари кукли на момиченцата, детски обувки зад вратата, мир, тишина, миризма на сапун и домашни продукти — това можеше да се види в задното помещение на Делчовата нова къща. Вторият кат имаше боядисани в синьо стени, като у хаджи Симеона, с розови гладки рамки, и балконче с дървен парапет, над което се мъдреха, изписани с груба четка, едри розови цветя. Върху хаджи Симеоновата къща и Делчовата тия два розови букета приличаха на фамилен герб.

Друга къща, която спираше погледа в тая махала, бе двуетажната къща на Делчо Ширков, която между своите ниски, сгушени в овощни дървета „съседки“ приличаше на варосано чифликчийско здание, обиколено от принадлежащите към него в двора домашни пристройки.

Край няколко трапове и могили, с които започваше страшният Драгулин дол, се намираше кацарницата на двамата братя Костадин и Марин — само четири стени и почернял от времето покрив, с мазилка, която се ронеше и показваше вече кирпичените градежи.

Тази кацарница с под от черна пръст, накълцана и насечена от тесли и брадви, пълна винаги с трески и талаш, с дъбови, букови дъги и летви, с нови и ръждиви обръчи, с бели готови качета, наредени пред вратата, и рендосани дъски, облегнати на кирпичената стена под малкия покрив, винаги изпълнена с шум, с блъскане на тесли о дърво, на чукове о стомана, на гвоздеи върху наковалня, със заглушавани разговори, задружни песни и веселби, сега стоеше прибрана и затворена, белите качета и дъски — внесени, стъклото на четвъртития прозорец — потъмняло. Двамата братя бяха наточили широките си ножове върху каменното колело, на което остреха своите брадви, и отишли на укрепленията.

Имаше да се погледа още един куп зеленина, младата акациева горичка зад кацарницата на Костадин и Марина, в която по цял ден пърхаха, ровеха с крака кокошките на Драгулин махала и коткаха цели ята жълти пухкави пиленца. След туй една телена ограда, малка зеленчукова градина, огреяна от слънцето, с царевични стебла, израсли на купчини между картофените могили, и нискостебленият зелен боб, малка каменна пътечка, оградена с две лехички мушкато и шибой, рядка лозница, покачена над жълтата задна стена с два светнали прозореца на Петър-Щърбановата къща. Неговата стопанка стоеше на каменната пътечка в градината с голяма купа натрошен хляб и зърна, бъркаше с шепа в купата и разхвърляше зърната на дребните пилци около себе си. Тя вършеше това със загрижен и съсредоточен израз на лицето, като човек, чиито мисли не бяха в тая работа. Но нейните мисли не бяха и с трите й деца, застанали мълчаливи около нея, които наблюдаваха как тя храни малките пиленца. Стефан бе навършил вече шест години. Нона бе четиригодишна и при всеки шум тръпнеше като птичка. Прода бе проходила от няколко месеца. Мисълта на майката не бе и вкъщи при нейното пеленаче, шестмесечния Навел.

Нейните мисли бяха вън от къщи, където следваха съпруга й Петър в заседанията на военния съвет, из окопите и укрепленията — навред, където кипеше, където революционната работа се вършеше за неин страх и трепет, където се трупаха оръжия и се говореше за бой.

Хубаво беше времето, когато Петър бе само един добър учител. Едничък син на заможни родители, той имаше време да се отдаде всецяло на тихия и благороден книжовен труд.

С приказки за деца, със землеописание и естествена история бе пълен неговият ум, преди да се изпълни с мисли за революция, за укрепления, шишанета и барут. Учителският съвет се замени с военния. Въпросите на бъдещето се объркаха с въпросите на смъртта.

Добрата жена искаше да зарадва себе си с това, че само първите и най-добри граждани на Панагюрище са избрани за членове на военния съвет, което ще рече, на Привременното правителство. Тя уверяваше себе си, че може само да се радва и гордее с избора на своя съпруг. Затуй, когато трите деца я запитваха в един глас; „Мамо, защо татко не си иде вече вкъщи?…“, тя вдигаше високо глава и отговаряше гордо; „Татко ви заседава във военния съвет!“

Недалеко от къщата на Петър Щърбанов се червенееха тухлите на половин измазаната къща на Павлета Суйлев, който, преди да започне строежа, бе засадил двора си с нискостеблени плодни дървета, които, гледани отвисоко, приличаха на зелени купи сено. Чемшири покрай каменната пътека вървяха чак до пътната вратня.

Три високи бряста около кладенеца, един плет от френско грозде, ето каква бе украсата на неговата къща, която го привличаше с особено очарование.

Тънките и високи тополки край плета той бе посадил за възпоминание през първия ден, когато стъпи във владение на дворното място.

— На тебе приличат тия тополки, Павлета — думаха му съседките.

А баба Парашкева, като го зърна веднъж да работи по ръкави край тополите, запита:

— Защо си посадил тука четири тополчици, Павлета, а не една?

— Че на какво ще прилича само една топола край плета? — учуди се Павлета.

— На каквото приличаш и ти, Павлета, какъвто стоиш сам в живота!

Харманите, плетищата и трите жилища на бърдото Свети Спас, къщата на хаджи Симеона, акациевата горичка, кацарницата на Костадин и Марина, сгушена в хендека на Драгулин дол, покриви, масивни къщи, оградени със зидове и плодни дръвчета, чиито гъсти клони висяха над зидовете, всичко това огреяно от лъчите на залязващото слънце… ето какво гледаха защитниците на Каменица, Висок и Кукла, когато Хафъз паша от София, воден от черкези и башибозуци, с 2000 души войска, Селями паша и Тахир паша от Цариград с 4 табора от Трапезунд разпънаха чадърите си над Стрелча!