Яна Язова
Бенковски (267)

20. Светулките

Тъкмо по това време, когато се бе вече доста притъмнило и наставаше час, удобен за тръгване, двама селяни, загърнати в ямурлуци, се явиха на поляната при хайдушките огньове, които гаснеха и се затъпкваха с нозе от въстаниците. Те пожелаха да бъдат заведени при войводата.

— Митко Хаджиангелакев — казаха му те, — баба Йотиният син, който пристигна с развяно знаме от Враца в нашето село Долна Кремена, го поби сред мегдана, след като изпрати до селата Брусен, Горна Кремена, Баденица и Старо село да стават. Нас проводи да ти съобщим, че тая нощ 200 души четници из двете Кремени и околните села ще ви чакат на Костелевския мост.

Бурно „Ура!“ и викове „Да живей!“ се изтръгнаха из гърдите на измъчените борци за свобода. На мястото на отчаянието блесна в просълзените им очи надеждата.

Мито Хаджиангелакев, този неведом поборник във великата войска на свободата, за когото нищо друго не се знаеше, освен че бил син на някоя баба Йота, именно той бе заслужил вдъхновения поздрав на храбреците. Това нищожно нещо, което бе взело почин за бунта, което сред общото забъркване и подлост бе тръгнало да изпълнява своята обязаност, този редник на борбата, който, виждайки страха и низостта, бе дръзнал да нагърби върху простия си ямурлук мантията на водача, който, виждайки изпокриването, бе тръгнал с байрак по мегданите, срещу криеницата на Враца бе предприел ставането на селата й. Тази лична храброст, изнесла и развяла пред въстаналите селяни сгънатото и укрито вдън земя знаме, този, от когото нищо не се бе чакало, освен да попълни редицата, а сам бе станал армия, който, бидейки редник, не се поколеба да си стане и генерал, който бе противопоставил на подлостта храбростта си, на измяната длъжността си, на опозоряването честта си, на низостта гордостта си, на страхливостта своя живот, не бе допринесъл само тази услуга чрез двамата долнокременци на останалите около Христо Ботев четници на врачанския Веслец. Той направи нещо много повече. Той не им върна само загубената надежда за борба, а загубената вяра в човека им върна той, което беше по-важното.

Ако на Мито Хаджиангелакев не се бе удало впоследствие да изпълни своето обещание, това се дължеше не на неговата нерешителност или зла воля, а на турската войска, която бе заградила от всички страни и завардила всички пътища към Горна и Долна Кремена — двете главни немирни села, — към Баденица, Брусен и Старо село.

На полунощ срещу 20 май, когато четата на Христо Ботев пристигна на Костелевския мост, тя завари вместо очакваните двеста души четници едно множество нощни светулки, които играеха в мрака, сякаш нарочно събрани върху моста, за да го осветляват.