Яна Язова
Бенковски (36)

11. Айдън става опасен

Проследен от очите на Мокгохора, Гаврил навлезе в лявата приземна галерия на караван-сарая, бързо премина край старите дървени подпори и се намери на отвъдната страна, където знаеше, че има една малка задна вратичка. Той стремително я отвори и излезе навън. Тогава гърдите му шумно и свободно си отдъхнаха, сякаш отново доби свободата си. На два скока той се озова в съседната улица и оттам забърза все по-далеч и по-далеч от Махмуд паша хан.

Вечерта по мръкнало той се яви на големия мегдан с десетте водоскока. Двамата главатари турци бяха вече там и се стъписаха, когато го видяха, защото неверникът им се показа преобразен в ходжа.

— Преследван съм из града — обясни им новият ходжа, който имаше около лицето си гъста черна брада.

— Кой те преследва?

— Един търговец от Денизли.

— Какво има да взима от тебе?… Пари?…

— Не, сърце.

— Хайде холан! — изсмяха се двамата главатари. — Хич търси ли се такова нещо у хора като нас? А за какво му е притрябвало твоето сърце?

— За да го даде на дъщеря си.

— Е, добре, тогава остани ходжа! — казаха главатарите. — Простено е човек като нас да стане всякакъв, но не и да се жени! Такава грешка в нашия живот води към бесило.

На втория ден Гаврил ги намери в малкото тяхно стопанство край Айдън и им каза:

— Колкото и добре да ми е при вас, аз ви съобщавам, че трябва да ви напусна.

— Защо!?… — извикаха в един глас двамата стари мъже.

— Защото съм забравил да ви кажа, че онзи търговец от Денизли, който ме търси, има много злато. Сега той е подкупил всички пазители на Айдън и те са хвърлили своите хрътки по следите ми.

— Е, това е вече твърде опасно — казаха двамата главатари. — А къде смяташ да идеш?

— В Измир. Голямо пристанище, много чужденци, много скривалища.

— Добре, тогава иди в Измир! — казаха Сюлеман и Юсин. — Там ще те подирят двама наши хора на име Яков и Юсеф. На тях ти можеш да имаш пълно доверие.

— Ако пък моите хора Хрельо и Райо ме подирят тук при вас, а доведат със себе си и други трима юнака, кажете им, че при мене в Измир ще живеят много по-добре — отвърна Гаврил.

— Добре, ще им кажем това и до скоро виждане в Измир! — пожелаха му Сюлеман и Юсин, като и тоя път му станаха на крака и го изпроводиха до вратата. — Подир два-три месеца и ние ще се преселим при тебе.

Още същата вечер Гаврил напусна Айдън и хвана пътя за Измир.