Яна Язова
Бенковски (171)

1. Последната врата

Какво е вършила през този паметен ден армията на Хафъз паша в Панагюрище, свидетелства скромният надпис върху надгробната плоча на Джуджовия род:

„Не чуди ся, зрителю, с нас смъртните, а погледни какъв е ужас турското безчеловечие:

В 1876 година 30-й Април Афуз пашовата дива сган над цяло семейство тука загуби. Баща на семейство съм

70-годишен Стоян Джуджов.

Съпруга ми 63-годишна — Рада.

Син ми 35-годишен — Стойо.

Снаха ми 30-годишна — Нена.

Храненица ми 12-годишна — Дела.

Унука ми 9-годишна — Рада.

Унуче ми 1-годишно — Стоянчо.

И съседче ми 6-месечно — Стойо.

Жертва сме ние осмина, братко българино, за твоята свобода, а тебе остая като най-безцен залог да я съхраниш.“

Онази пъстра сбирщина, съставена от цариградски добре облечени низами, размесени с трапезундски и черкезки дрипи, с един разнебитен и оредял табор на Хафъз паша и башибозуци, която първа се откъсна от Долното хороигрище, задържана до пладне от стария харамия Тодор Хайдутина около Делчо-Ширковата къща, като предаде всичко около тази къща на огън, с ревове, които предвещаваха мъст и грабеж, най-сетне изпълни града. Тази сбирщина именно се намери в центъра на бунтовническата столица. Тя заграби и опожари нейния дворец, седалището на военния съвет, Пенчо Хаджилуковата къща.

През две врати от този дворец се намираше къщата на поп Георги Футеков, родна люлка на знаменоската Райна. Постройка двуетажна, масивна, с тайни скривалища в стените, в които се влизаше от тавана, с високи дувари, които ограждаха широкия двор, зеленчуковата градина, цветните лехи и тежката, нависнала от чардак асма, гордост и постоянно занимание на презвитера Нона. Постройката бе истинска крепост, достъпна само от две страни — от изток и север, — където се намираха двете врати: едната голяма порта, направена с дебели диреци, желязна заключалка и мандало, а втората — малка, но също тъй добре укрепена като първата.

Много уплашени семейства от Драгулин махала, които знаеха, че къщата на поп Георги е строена като крепост, още сутринта бяха потрошиш на голямата порта и получили радушен прием. До пладне къщата се изпълни с бабички, старци, невести, девойки и малки деца, с техните завивки, грабнати на ръка и вързани в бохчичка, хляб и сирене, с тяхното плахо шушукане, с лицата им, които прежълтяваха при изригването на всеки снаряд в града, с хълцането, гукането на пеленаци и пищенето на малки деца, с молитвите и благословиите на поп Георги, който все още мислеше, че може да изпълнява пастирските си обязаности из двора и стаите на двата етажа, из тавана и зимниците, навред, където имаше придошли хора. Насядали, наклякали, притиснали се рамо до рамо, сгушили глави един до друг, те го слушаха и се покоряваха на неговите разпоредби.

Самата презвитера Нона, която навред бе пророкувала тази всенародна катастрофа, сега изглеждаше примирена с населението и се разпореждаше да го посрещне в своята къща. Ако не общата радост, то общата гибел я бе приобщила към всички. Ако някога можеше да им пречи, сега тя искаше да им помогне, като ги настаняваше из двора и стаите на своя дом.

Но не само народа имаше вече при себе си презвитера Нона. С него тя бе получила и своята Райна.

Райна сега шеташе навред около нея, помагаше й при посрещането на уплашените гости, при настаняването им. Прегръщаше децата и ги целуваше с успокоителни думи. А когато ги предаваше в ръцете на майка си, посрещаше сивите си очи с нейните и презвитера Нона чувстваше за първи път, че Райна я почита, че й е благодарна заради нейното участие в общата мъка.

Тя разбираше, че презвитера Нона има сега на ума си не старите укори и натяквания, а само съхранението на своето дете. По-малките се намираха в безопасност под нейното крило.

В преизпълнената вече с хора къща последни се прибраха 15 млади и по-възрастни мъже въстаници, които носеха шишанетата си празни от Каменица и Драгулин махала. Техните опушени и охлузгани дрехи, техните ожесточени лица и насечени ръце достатъчно ясно говореха как е паднала Каменица, как е била превзета Драгулин махала. Иначе техните пресъхнали устни мълчаха и не разказваха нищо.

Те поискаха да им се дадат фишеци, куршуми и веднага се качиха на втория кат, където заеха места зад четирите прозореца. По покрива на къщата се чуваше непрекъснатото тракане на куршумите, като при градушка.

Голямата порта към пътя се заключи и укрепи. Залости се и малката порта на север.