Яна Язова
Бенковски (97)

3. Кървавото писмо

На 3 часа подиробед вратите на къщата, в която квартируваха апостолите, се отвориха с трясък, стражите отхвръкнаха в градината, а през прага връхлетя младежът Никола Салкин от Копривщица, цял потънал в пот и прах, на един вир-вода обезумял кон, който, щом стъпи в двора, изби с четирите си копита искри в камъните, грохна на земята и издъхна.

Четиримата апостоли, които видяха всичко през отворения прозорец на одаята в долния кат, в която писарите преписваха възванието, пред това необикновено явление, което се извърши пред очите им, грабнаха револвери и се хвърлиха към външната врата.

Да няма някое предателство? — извика с грозен глас Георги Бенковски.

Цял замаян, запъхтян до задушаване, Никола Салкин се измъкна изпод трупа на коня, изтегли из пазвата си едно писмо и се помъчи да застане по войнишки пред него. Черни вади пот течаха по изпитото му лице.

Писмо от Каблешков! — едва и с последни сили извика той, като на няколко пъти си пое дъха. — Този кон е неговият! Той ми го даде преди два часа, за да стигна по-скоро тук!…

По думите му апостолите разбраха всичко и с викове се нахвърлиха от четири страни върху него. Той бе взел пътя от Копривщица до Панагюрище за два часа, когато този път се взимаше от един добър ездач за пет.

Бенковски грабна пръв писмото от ръката му, разкъса го и го издигна с разтрепераните си пръсти. Писмото бе подписано и подпечатано с кръв:

„Братия!… — зачете той, като по-скоро викаше. — Вчера пристигна в село Неджиб ага из Пловдив, който поиска да затвори няколко души заедно с мене. Като бях известен за вашето решение, станало в Оборищкото събрание, повиках няколко души юнаци и след като се въоръжихме, отправихме се закъм конака, който нападнахме, и убихме мюдюра с няколко заптии. Сега, когато ви пиша това писмо, знамето се развява пред конака, пушките гърмят, придружени от ека на черковните камбани, и юнаците се целуват един-други по улиците! Ако вие, братия, сте били истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия пример и в Панагюрище…

Копривщица, 20 априлий 1876 г.

Т. Каблешков.“

Депутатът на Клисура в Оборищкото събрание, който тази сутрин бе тръгнал в тъмни зори да се прибере в родното си място, бе поставил под кървавия подпис и печата с кръвта на мюдюра следната забележка: „Бях очевидец, когато са извърши сичкото гореказано в писмото на Тодора. Тръгвам за Клисура, за да направя същото. Н. Караджов.“