Яна Язова
Бенковски (44)

4. Кръщене

Един ден Стоян Диарбекирлията го намери в Букурещ и му каза:

— Слушай, Гавриле, ние сме решили тази есен да вдигнем народа на въстание!

Сърцето на Гаврил подскочи в гърдите му и той извика радостно. Стоян Диарбекирлията, който изглеждаше твърде тържествен, не му позволи да се разпростира в радостта си много надалече.

— Слушай! — рече накратко той. — Комитетът взе единодушно решение, когато въстанието пламне в няколко български града, да бъде подпален от толкова кьошета и Цариград!

— Велика идея! — възкликна Гаврил.

Стоян Диарбекирлията не обърна внимание на неговата възхвала, сякаш предварително се знаеше, че всяка идея на комитета е велика.

— С вишегласие — продължи той — избраха мене да извърша тази работа, като си избера тридесетина души за помощници. И така, преди всичко аз избрах тебе!

— Голяма чест си ми направил! — каза Гаврил с гърло, пресъхнало от радост.

— Ти познаваш Цариград. На всяко кьоше си бил. Ти ще посочиш откъде е най-добре да го запалим. На тия места ще намериш квартири за тридесетината момци-палячи, които ще ти предам.

От този ден Гаврил заживя в блажен и трескав сън. По цял ден кроеше планове срещу столицата на султаните, сякаш подготовляваше да подпали цялата империя. Най-сетне той влизаше в действие, полезно за родината!… Някога бе скитал из всичките криви улички на Цариград за своя изгода, сега отново щеше да ги преброди за полза на своя народ! Опитностите, добри и лоши, които човек събира по своя жизнен път, винаги могат да се окажат полезни.

Наскоро Стоян Диарбекирлията му доведе тридесетина момци българчета, които се здрависаха с него братски, като му казаха:

— Ние сме палячите. Заповед имаме да те слушаме във всичко. Стоян Диарбекирлията му остави още и стотина наполеона за пътни разноски на момците и за наемане на квартирите. На всички палячи той бе извадил и фалшиви паспорти.

— А на тебе, Гавриле — каза той, — аз извадих паспорт с онова свидетелство, което съм ти разправял, че купих в Диарбекир от полския инженер Антон Бенковски. И тъй, запомни, от днес ти не си вече Гаврил Хлътев. Ти си Георги Бенковски!

Гаврил прие новото си име с весела усмивка.

— Защо не — каза той, — досега съм носил какви ли не имена: българско, зебешко, турско, персийско… Защо да не понося сега пък и полско?… Добре… От днес ще се наричам Георги Бенковски.

Той не можеше да си помисли, че тъкмо това негово име ще остане паметно за неговия народ и че той ще го запише завинаги в страниците на своята история.